— Съгласна съм. — Лейди махна на един келнер. — Е, Джак, късметлия ли е тази вечер господин кметът?
— Рано е да се каже — усмихна се Джак в червената си униформа. — Още една карта, господин кмете?
Туртел огледа двете карти в ръката си.
— Който не рискува, не печели, нали така, Лейди?
— Без съмнение. По този повод: един консорциум е склонен да вложи средства не само в покупката, но и в цялостното преобразяване на „Обелиска“ и да го превърне в най-красивото казино в страната. Това е сериозен икономически риск, като се има предвид колко окаляна е репутацията на „Обелиска“ в момента, но ние сме склонни да вярваме, че нов собственик и пълна промяна в облика ще поставят нещата в друга светлина.
— Вие?
— И аз участвам в консорциума. Сред нас е и крупният инвеститор Янович от Капитол. Както сам каза, за града е важно да изправим „Обелиска“ на крака. Само си помисли колко данъци ще съберем от близките области. След няколко месеца ремонтираното, обновено и зрелищно казино ще отвори врати и ще се превърне в туристическа атракция. Столичани ще идват да играят в нашия град, Туртел.
Кметът погледна картата, подадена му от Джак, и въздъхна.
— Май тази вечер късметът не е на моя страна.
— Много рано е да се каже — възрази Лейди. — Все още не всички акции в консорциума са изкупени. Обсъждахме те като потенциален инвеститор. Нали след като се оттеглиш от кметския пост, и ти трябва да живееш от нещо.
— Инвеститор? — засмя се той. — В качеството ми на кмет за жалост нямам нито законово право, нито финансова възможност да купувам акции в компании от града. Купонът с акциите, който сигурно е адски забавен, ще трябва да протече без мен, уви.
— Има различни начини акциите да бъдат платени. Например, чрез предоставяне на услуги.
— Какво си намислила, красива моя херцогиньо?
— Официално да обявиш, че подкрепяш кандидатурата на Макбет за кметския стол.
Туртел пак си погледна картите.
— Вече обещах да го направя. Навсякъде ме знаят като човек, който си държи на думата.
— Говоря за предстоящите избори.
— За предстоящите? — Туртел вдигна поглед от картите.
Лейди докосна ръката му и се наведе към него.
— Да, защото самият ти няма да се кандидатираш.
Туртел премига.
— Така ли?
— Е, ти намекна пред медиите, че планираш втори мандат, но ще се откажеш. Размислил си.
— И защо?
— Здравето ти е разклатено, а кметът трябва да е непоклатим. Човек на бъдещето. След като сдадеш поста, можеш спокойно да участваш в консорциум, който на практика ще държи монопол върху хазартната дейност в този град и който — за разлика от картите в ръцете ти — ще те направи много, много богат.
— Но аз не искам…
— Ще посъветваш симпатизантите си да гласуват за Макбет, защото той е човек от народа, ще работи за народа и ще управлява с народа. И защото в качеството си на полицейски директор е заловил и Свено, и Хеката и така е доказал, че умее да постига реални резултати.
— Хеката?
— Малко изпреварвам събитията, но можеш да смяташ Хеката за мъртъв. Ще си уредим среща с него и той няма да си тръгне жив. Това е обещание, а аз също минавам за човек, който държи на думата си, скъпи кмете.
— А ако не се съглася да участвам в тази… — изплю думата, все едно е изгнило гроздово зърно —… борсова сделка?
— Ще бъде жалко.
Туртел се изтегли към облегалката на стола и защипа с пръсти гънка от гушата си.
— Какво друго имаш, госпожо?
— Сигурен ли си, че не искаш да спрем дотук? — попита Лейди.
Джак се покашля и почука с показалец по тестето.
— Стигат ли ви толкова карти, господин кмете?
— Не! — просъска Туртел, без да откъсва поглед от Лейди.
— Както искаш — въздъхна тя. — Ще те арестуват и ще ти повдигнат обвинение за блудство с малолетен. — Кимна към картата, която Джак бе поставил пред него. — Не спря навреме. И виж докъде се докара.
Туртел се взираше в нея с облещени очи. Издадената напред мокра долна устна потреперваше.
— Няма да успеете да ми скроите шапката — процеди той. — Чувате ли? Мен не можете да ме съборите!
— Ако съборим Хеката, и ти няма да ни се опреш.
Туртел стана. Изгледа ги отвисоко. Многослойната гуша, пламналото лице, цялото му тяло се тресеше от гняв. Обърна се рязко и тръгна към изхода. Бедрата му се триеха едно о друго и издаваха звук.
— Е, какво мислиш? — попита Макбет, след като Туртел се отдалечи.