— О, ще обърне палачинката — отвърна Лейди. — Туртел не е вчерашен. Просто му трябва време да изчисли шансовете си, преди да постави залог.
Кейтнес сънува Ангъс. Той й звъни, ала тя не смее да вдигне слушалката, защото знае, че някой е бърникал в апарата и той ще избухне. После се събуди. Обърна се към будилника, поставен върху нощното шкафче до телефона. Наистина звънеше. Преваляше полунощ. Сигурно е станало убийство, предположи тя. Надяваше се да е убийство, нормално убийство, а не… Вдигна.
— Ало?
Тя чу щракване в слушалката — появи се след срещата в „Естекс“.
— Извинете за късния час — обади се непознат глас на млад мъж. — Искам само да потвърдите, че утре, петък, в обичайния час ще се явите в 323.
— Моля?
— Простете, сигурно съм сгрешил номера. Търся госпожа Митбаум.
Кейтнес седна в леглото, съвсем разбудена. Навлажни устни. Пред очите й изникна въртящата се ролка на магнетофон в Службата за специални разузнавателни средства на втория етаж.
— Не е тя — отговори Кейтнес. — Но на ваше място не бих се безпокоила, защото хората с немски имена обикновено са точни.
— Простете. Лека нощ.
— Лека нощ.
Кейтнес се просна в леглото с разтуптяно сърце.
323. Номерът на стаята в „Гранд хотел“, където с Дъф провеждаха обедните си рандевута. Резервацията се водеше на името на господин и госпожа Митбаум.
Трийсет и трета глава
Хеката завъртя телескопа върху стойката. Предобедната светлина се процеждаше между облаците и към града се спускаха светли снопове.
— Значи Макбет заяви в прав текст, че по време на срещата смята да ме убие?
— Да — потвърди Бонъс.
Хеката погледна през окуляра.
— Охо, я виж ти… Пред „Инвернес“ вече се вие опашка.
Бонъс се озърна.
— Сервитьорите почиват ли днес?
— А, момчетата ли? Ангажирам ги само когато ми трябват. Както правя и с това специално помещение. Притежаваш ли нещо, привързваш се към него. Нещо или някого. Ала ако колата ти е пълна с вехтории и затова върви по-бавно, изхвърляш вехториите, а не колата. Ето това не е схванал Макбет: аз съм колата, не вехториите. Успя ли да се свържеш с него, Стрега?
Високата жена мъж, току-що влязла в помещението, изплува от сенките.
— Да.
— Какво се разбрахте?
— Утре в шест да дойде тук сам.
— Благодаря ти.
Тя пак потъна в сенките.
— Как изобщо смее! — процеди Бонъс.
— Не е въпрос на смелост. Просто не може да се въздържи. Макбет е молец и светлината непреодолимо го тегли. Или по-точно властта.
— И точно като молците ще изгори.
— Може би да. Най-много трябва да го е страх не от мен, а от самия него.
Кейтнес си погледна часовника. Дванайсет на обяд. Вдигна глава към хотелската врата отпред. Никога няма да забрави месинговите цифри, без значение колко дълго ще живее, с колко мъже ще се запознае, ще се обвърже и ще споделя дните и нощите си.
323.
Все още можеше да се откаже. Но дойде дотук. Защо? Дали защото се надяваше пак да види Дъф и нещо да се е променило? Всъщност едно нещо вече се бе променило: Кейтнес разбра, че се справя отлично и без Дъф. Или защото се надяваше зад тази врата да я чака нов шанс, шанс да постъпи правилно и да изкупи бездействието си след срещата в „Естекс“? Беше намерила личния номер на Ангъс и няколко пъти го набра, но той не й вдигаше.
Кейтнес посегна към вратата.
Ами ако избухне, като почука?
Рискува.
Чакаше. Понечи да почука пак, но вратата се отвори. Посрещна я млад мъж.
— Кой си ти? — попита Кейтнес.
— Флинс, синът на Банко. — С него бе говорила снощи по телефона. Той отстъпи встрани. — Заповядайте, госпожо Митбаум.
Хотелската стая си беше съвсем същата. И Малком си беше същият.
Но не и Дъф. Той беше остарял. Не през месеците и годините, изминали, откакто за пръв път я посрещна върху плюшеното хотелско легло, където седеше сега, а за няколкото дни, след като си тръгна от мансардата й.
— Дойде — промълви той.
Кейтнес кимна.
Малком се покашля и си избърса очилата.
— Не изглеждаш изненадана от появата ни, Кейтнес.
— Преди всичко съм изненадана от моята поява тук. Какво става?
— Какво се надяваш да стане, Кейтнес?
— Да детронираме убиеца Макбет.
Ситон свали лоста на желязната врата и я отвори. Макбет влезе и включи осветлението. Луминесцентните лампи премигаха два пъти. После окъпаха със студена синя светлина сандъци за боеприпаси и най-различни огнестрелни оръжия, наредени върху стелажи. На пода в квадратната стая имаше сейф и две наполовина разглобени картечници „Гатлинг“. Макбет отиде до сейфа, завъртя шифъра на ключалка и я отвори. Отвътре извади куфар със зеброва шарка.