Пауза. Женски глас, осезаемо развълнуван:
— Изявление на кмета Туртел. А сега обратно към новините. Мощна експлозия на последните етажи на казино „Обелиска“ разтърси Четвърти район. Засега няма данни за загинали или ранени, но…
Макбет изключи радиото.
— Мамка му — изкоментира лаконично той. И избухна в гръмък смях.
Трийсет и шеста глава
Лейди се облегна на възглавниците и изпъна голия си, гладък, току-що епилиран крак към Макбет, седнал на ниска табуретка до леглото. Тя беше още по халат, но бе извадила две червени рокли. Той погали тънкия й глезен.
— Значи Хеката е знаел за намеренията ни да го убием. Стана ли ясно кой го е предупредил?
— Не — отвърна Лейди. — Но обеща, ако слушкаме, да станеш моят Титон.
— Кой е Титон?
— Красив древногръцки герой, дарен с безсмъртие. Не му ли се подчиним обаче, ще ни умъртви като кучета, които не се поддават на дресура.
— Хм. Не виждам кой друг да му е казал освен Туртел.
— За трети път го повтаряш, любов моя.
— Лукавият мошеник не просто ни е изпял. Нещо повече: момчето наистина е негов син. Сега въпросът е дали гражданите ни искат кметът им да е коцкар.
— Коцкар? Говорим за една-единствена забежка преди петнайсет години — напомни Лейди. — Още тогава я е признал пред жена си, поискал е прошка и е плащал издръжка на майката на сина си. А сега, когато тя е болна, Свети Туртел взема момчето при себе си. С тази история ще спечели много гласове. Направил е грешка, но повечето хора ще се отнесат с разбиране. После показва колко се срамува от постъпката си и си посипва главата с пепел. Така Туртел си извоюва място сред народа. Това негово публично признание е гениален ход. Всички ще се втурнат да гласуват за него.
— Значи, той ще се яви на изборите и ще ги спечели. А ние какво ще правим?
— Ами какво… Преди всичко ще се заемем с най-належащото. Коя рокля да облека, Джак?
— Испанската — отговори служителят и постави чаша с чай върху нощното шкафче.
— Благодаря ти. Как да постъпим с Туртел и Хеката, Джак? Да предприемаме ли нещо, или е твърде рисковано?
— Не съм стратег, госпожо, но съм чел, че когато се сражаваш с врагове на два фронта, има две класически тактики. Едната е да договориш примирие с единия противник, да стегнеш редиците, да сразиш другия и после без предупреждение да нападнеш първия, тоест да нарушиш примирието. Втората тактика е да настроиш двамата си противници един срещу друг, да изчакаш да се обезсилят взаимно и тогава да ги удариш.
Джак подаде чаша кафе на Макбет.
— Напомни ми да те повиша — подхвърли Макбет.
— О, той вече е повишен — намеси се Лейди. — От днес няма свободни стаи за следващите две седмици. А Джак се сдоби с помощник, който ще се обръща към него на фамилно име и „сър“.
— Идеята не беше моя — засмя се Джак.
— Беше моя — потвърди Лейди. — Хрумването не е случайно. Разумно е за обръщенията да важат правила. Те напомнят на всички кой къде се намира в служебната йерархия и така се избягват евентуални недоразумения. Например, ако кмет обяви извънредно положение, важно е да се знае кой поема управлението на града. А именно?
Джак сви рамене.
— Директорът на полицията — отговори Макбет и отпи от кафето. — Той управлява града, докато сам не прецени, че е настъпил моментът да отмени извънредното положение.