— С какво мога да ви помогна, Ленокс?
— Получихме сигнал за готвено срещу вас покушение. Планирано е за следващите няколко дни.
Младежът подскочи, но Туртел запази пълно спокойствие.
— Дайте ми подробности, комисар Ленокс.
— Засега не разполагаме с повече информация, но сигналът е сериозен и дойдох да ви отведа на безопасно място.
— Какво по-безопасно място от болница? — вдигна вежда Туртел.
— Днешните вестници отпечатаха изявлението ви, че през следващите дни ще бъдете в „Сейнт Джорди“, господин кмете. Тук няма въоръжена охрана. Нека ви придружа до колата ви и до четирите стени в дома ви. После, надявам се, ще имаме време да проучим сигнала по-подробно. Моля, последвайте ме.
— Веднага ли? Както виждате…
— Виждам и съжалявам, но и мой, и ваш дълг е да се погрижите за безопасността си.
— Защо просто не застанете да пазите на вратата?
— Заповядано ми е друго.
— Сега промених заповедта.
— Върви — прошепна едва доловимо болната. — Вземи Каси и върви.
Туртел докосна ръката й.
— Едит…
— Изморена съм и искам да остана сама. Послушай човека. Каси ще е в безопасност, ако е с теб.
— Си…
— Сигурна съм.
Жената затвори очи. Туртел потупа ръката й и се обърна към Ленокс.
— Е, да вървим тогава.
Излязоха. Момчето вървеше няколко крачки пред тях.
— Знае ли? — тихо попита Ленокс.
— Че ще изгуби майка си ли? Да.
— Как го приема?
— Някои дни по-тежко, други — по-леко. Отдавна е наясно.
Спуснаха се по стълбите към лавката и изхода.
— Твърди, че се държи. Стига да има поне един жив родител, няма да се срине. Изчакайте само да си купя цигари.
— Ето я — посочи Макбет.
Джак свърна към тротоара срещу „Гранд хотел“. Там имаше химическо чистене и закусвалня за бързо хранене. Двамата слязоха. Макбет огледа зорко оживената улица.
— Благодаря, че дойдохте толкова бързо — пресрещна го Кейтнес.
— Няма защо.
От нея лъхаше тежко ухание. Макбет не си спомняше Кейтнес някога да си е слагала толкова силен парфюм.
— Покажи ми тялото — настоя той.
Двамата с Джак я последваха по улицата, където съботната вечер тепърва започваше. Пред неонова табела с мигащи голи профили на женски тела, облечен в смокинг „подканвач“ огледа предизвикателно Кейтнес, после хвърли фаса си върху асфалта и демонстративно го стъпка.
— Очаквах да вземете Ситон — подхвърли Кейтнес.
— Наложи се тази вечер да отиде на свиждане в „Сейнт Джорди“. Тук ли е?
Кейтнес спря в началото на тясна уличка, преградена с оранжевата лента на отдел „Убийства“. Макбет надникна в отцепения периметър. Беше толкова тясно, че контейнерите от двете страни на улицата почти се допираха. А понеже беше и прекалено тъмно, той не виждаше кажи-речи нищо.
— Дойдох първа. Останалите от групата за оглед ще се забавят. Така е през уикендите. Всеки е хванал пътя нанякъде. — Кейтнес повдигна лентата и Макбет се провря отдолу. — Моля да отидете сам и да разгледате трупа, сър. Покрила съм го с чаршаф. Можете да го свалите, но, моля, не пипайте нищо друго. Важно е да опазим всички отпечатъци от стъпки. Нека шофьорът ви изчака тук, докато аз посрещна съдебния лекар пред закусвалнята. Току-що се обади, че наближава.
Макбет я гледаше изпитателно. Не забелязваше нищо смущаващо в изражението й. И все пак. Защо изглеждаше разочарована от отсъствието на Ситон? И дали този тежък парфюм не прикриваше други, издайнически миризми, излъчвани от тялото й?
— Добре — кимна той и тръгна.
Десетина метра по-нататък всички звуци от главната улица заглъхнаха. Чуваше се само бръмчене на вентилатори, кашлица от отворен прозорец и парчето на Тод Рундгрен „Hello, It’s Ме“. Макбет се провря между контейнерите и се промъкна напред на пръсти — без сам да си дава сметка защо. Навярно по силата на професионален навик.
Тялото лежеше насред паважа, наполовина в светъл кръг, образуван от лампа върху стената на близка сграда. В дъното на уличката се виждаше началото на Петнайсета улица, но разстоянието бе твърде голямо, за да види дали и там е опъната полицейска лента.
Изпод белия чаршаф се подаваха два крака. Макбет мигновено позна обувките с остри върхове.
Приближи се. Пое си дълбоко дъх. Във въздуха се носеше сладникава миризма на препарати за химическо чистене, раздухвана от шумен вентилатор над вратата непосредствено зад гърба му. Макбет хвана чаршафа и го отметна.
— Здрасти, Макбет.
Озова се срещи дуло на пушка. Държеше я мъж, легнал по гръб в мрака. На лицето му светеше белег. Макбет изпусна насъбрания в дробовете си въздух.