— Охо! Дъф!
Докато говореше, Дъф се взираше в ръцете на Макбет.
— Арестуван си. Шавнеш ли, ще те застрелям. Ти избираш.
Макбет погледна към Петнайсета улица.
— Аз съм директорът на полицията в този град, Дъф. Не можеш да ме арестуваш.
— Има и други органи на властта.
— Като например Кметството ли? — изсмя се Макбет. — Не очаквай Туртел да живее толкова дълго.
— Не говоря за хора от този град. — Дъф се изправи, но дулото на пушката не се отмести и на милиметър от Макбет. — Арестуван си за съучастничество в убийство, извършено в област Файф, и ще бъдеш транспортиран там, за да те изправят пред съда. Говорихме с колегите от Файф. Ще ти повдигнат обвинение за убийството на Банко, извършено на територията на административна област Файф.
— Не разполагате с нищо срещу мен и ти го знаеш.
— Показанията на комисар Кейтнес какво й е разказал Ангъс ще стигнат да те задържим една седмица в ареста във Файф. А едноседмичното ти отсъствие от шефското кресло ще ни осигури достатъчно време да повдигнем обвинение срещу теб и в тукашния съд. За убийството на Дънкан. Разполагаме с веществени доказателства. — Дъф извади чифт белезници. — Обърни се, ръцете на тила… процедурата ти е известна.
— Наистина ли няма да ме застреляш, Дъф? Та ти живееш за отмъщението.
Дъф изчака Макбет да застане с гръб и да преплете пръсти зад тила си и чак тогава го приближи.
— Разбирам, Дъф, тежко преживя, че хлапето, което уби, не беше Свено. Но сега си сигурен, че си хванал точния човек. Няма ли да си отмъстиш? Или за теб майка ти е по-важна от Мередит и децата?
— Не мърдай и не говори.
— Дълги години мълчах, Дъф. Не издадох какво знам: полицайката, посечена в Сток от Свено, е майка ти. През коя година се случи тази история? Тогава си бил още момче.
— Бях съвсем малък. — Дъф щракна белезниците около китките на Макбет.
— Защо си приел името на дядо си по майчина линия, а не фамилията на родителите ти?
Дъф завъртя Макбет и двамата застанаха очи в очи.
— Не ми отговаряй. И сам се досещам. Направил си го, та никой от полицията или от „Норс Райдърс“ да не свърже името ти с клането в Сток. Не си искал никой да разбере, че си станал полицай не за да служиш на града, не и заради всички онези глупости, в които всички обичаме да се кълнем. Интересувало те е едно — да пипнеш Свено и да му отмъстиш. Тласкала те е омразата, Дъф. В сиропиталището ти щеше да убиеш Лориъл, нали? Пред теб все едно е стоял Свено. Поредният човек, опропастил детството ти.
— Възможно е. — Застанал съвсем близо до Макбет, Дъф виждаше отражението си в кафявите му очи.
— Тогава защо още се бавиш, Дъф? Аз ти отнех семейството. Защо не ме убиеш? Сега нищо не ти пречи.
— Ще си понесеш отговорността за стореното.
— Какво съм сторил?
Дъф хвърли поглед към Петнайсета улица, където Малком и Флинс чакаха в колата. Кейтнес щеше да дойде всеки момент.
— Убил си невинни хора.
— Наш проклет дълг е да убиваме невинни, Дъф. В името на висша цел се налага да насилим сантименталната си, отстъпчива природа. Прерязах гърлото на онова момче от „Норс Райдърс“ не заради теб, не за да ти се отплатя, задето навремето ти уби Лориъл. Изцапах си ръцете с кръв, за да не позволя да бъде окаляно името на полицията. Направих го заради града. В отпор срещу анархията.
— Да вървим.
Дъф го сграбчи за лакътя, но Макбет се отскубна.
— Нима властолюбието ти е надделяло над жаждата за мъст, Дъф? Да не си въобразяваш, че ще получиш „Оргкрим“, ако арестуваш директора на полицията?
Дъф притисна дулото под брадичката на Макбет.
— Нищо не пречи, разбира се, да им кажа, че си оказал съпротива.
— Голяма дилема, а? — прошепна Макбет.
— Не. — Дъф наведе дулото. — На този град не му трябват повече трупове.
— Значи, не си ги обичал? Мередит и децата. О, съвсем забравих. Ти си просто неспособен да обичаш…
Дъф го цапардоса с дулото през устата.
— Не забравяй, че за разлика от теб аз никога не съм имал скрупули да убия беззащитен човек от упор, Макбет.
Макбет се засмя и изплю кръв. Нещо подобно на зъб изхвърча в мрака.
— Ами докажи го, де. Застреляй единствения приятел, когото някога си имал. Давай. Направи го за Мередит!
— Не смей да изричаш името й.
— Мередит! Мередит!
Дъф усети как кръвта зашумява в ушите му, как сърцето му започва да бие тежко и болезнено. Не бива… Челото на Макбет се удари в носа на Дъф с хрущене. Намираха се обаче твърде близо един до друг и Макбет не бе успял да се засили достатъчно, за да го повали с глава. Дъф отстъпи две крачки назад и опря пушката на рамото си.