В същия миг вратата зад Макбет отхвръкна.
На прага се появи силует, ръка в сив шлифер се стрелна напред и издърпа Макбет за веригата на белезниците на гърба му. При рязкото движение стъпалата му се отделиха от земята и той хлътна в мрака зад вратата.
Дъф натисна спусъка.
Трясъкът удари тъпанчетата му и завибрира между уличните стени.
Наполовина оглушал, Дъф прекрачи прага и потъна в мрака.
Във въздуха се носеше нещо, което той вдиша и изплю. Пред него стояха наредени хора и натрапчиво го облъхваше миризмата на тетрахлоретилен. Със свободната си ръка напипа ключ за осветление на стената до вратата. Оказаха се не хора, а щендери със закачени на тях мъжки и дамски палта в найлонови калъфи и с етикети с имена и дати. В найлоновия калъф точно пред Дъф зееше дупка. Отдолу имаше кафяво палто. Дъф схвана, че е изплюл мъх от него. Спря и се ослуша, но чу само бръмченето на зелена машина „Гарет“ до стената. После нещо подобно на звънче над входа на магазин издрънча. Той се хвърли срещу стената от дрехи, пробивайки си път между щендерите, мина през врата и се озова зад щанд, където двама китайци — явно съпрузи — го изгледаха стъписани. Мина тичешком покрай тях и изскочи на улицата. Огледа се в двете посоки. Съботният час пик бе започнал. Блъсна го мъж и за миг Дъф изгуби равновесие. Изруга. Мъжът се извини и продължи надолу по тротоара.
Дъф чу смях зад гърба си. Обърна се. Видя дрипльо, почернял от мръсотия. В отворената му уста тук-там стърчеше развален зъб.
— Ограбиха ли ви, господине?
— Да. — Дъф отпусна пушката. — Ограбиха ме.
Трийсет и осма глава
Ленокс стоеше пред входа на болницата заедно с Каси и гледаше към лавката, където Туртел се нареди на опашка, за да си купи цигари. Ленокс устреми поглед към открития паркинг. Купето на кметската лимузина светеше. Дотам имаше около стотина метра. Горе-долу толкова беше висок многоетажният гараж отляво. Ленокс потръпна. Североизточният вятър духаше рядко и носеше ясно време, но и студ. Още малко и щеше да разчисти облаците от небето. При лунна светлина Улафсон би могъл да застреля Туртел отвсякъде, но поради мрака решиха това да стане на паркинга, под някоя от лампите.
Ленокс пак си погледна часовника. Студът се вяждаше в тялото му. Закашля се. Дробовете му се обаждаха. Не му понасяше нито слънцето, нито студът. Какво си бе мислил Господ, създавайки същество като Ленокс — самотно, страдащо сърце без броня, мекотело без черупка?
— Благодаря ви за помощта.
— Моля? — Ленокс се обърна към Каси.
— Благодаря, задето спасявате баща ми.
Ленокс огледа момчето. Имаше същото дънково яке като сина му. Ленокс не успя да отпъди следващата мисъл: това момче, година-две по-голямо от сина му, ще изгуби и майка си, и баща си. „Стига да има поне един жив родител, няма да се срине.“
— Да вървим. — Туртел се върна с димяща цигара.
— Добре.
Прекосиха улицата и поеха през паркинга. Ленокс се постара да застане от лявата страна на Туртел. Каси вървеше няколко крачки пред тях. Сега Ленокс трябваше само да спре, когато попаднат под светлината на първата лампа, за да открие възможност на Улафсон за пряка стрелба. Останалото щеше да го свърши снайперистът.
Ленокс усещаше езика и пръстите на ръцете и краката си странно изтръпнали.
— Идват — предупреди Ситон и свали бинокъла.
— Виждам ги — изфъфли Улафсон.
Беше коленичил върху бетонния покрив на многоетажния гараж.
Бе присвил едното си око, а другото гледаше широко отворено през оптичния мерник на снайперската пушка, опряна о парапета. Ситон обходи с поглед околното пространство, за да се увери, че все още са сами. Колата, с която дойдоха, беше единствената в многоетажния гараж. В събота вечер никой не ходеше на свиждания в болницата. Ситон чуваше музика от улиците и чак тук горе усещаше миризма на парфюм и тестостерон.
Долу, на открития паркинг, младежът вървеше пред Туртел и Ленокс и при изстрел нямаше опасност да бъде улучен. Дотук добре. Ситон чу как Улафсон си пое дълбоко дъх. Туртел и Ленокс навлязоха в осветен участък.
Ситон усети как сърцето му подскочи радостно.
Сега.
Изстрел обаче не бе произведен.
Двамата мъже долу излязоха от осветения участък и пак се превърнаха в размити силуети в мрака.
— Какво стана? — попита Ситон.
— Ленокс го закриваше — обясни Улафсон. — Под следващата лампа ще се отмести.