Ситон пак вдигна бинокъла.
— Предположения кой ми е вдигнал мерника, Ленокс?
— Да.
Още две лампи и стигаха до лимузината.
— Сериозно ли? — Туртел го изгледа смаян и забави крачка.
Мигом Ленокс също се позабави.
— Не поглеждайте към многоетажния паркинг, кмете. Върху покрива е залегнал изключително точен снайперист и в момента ни държи на прицел. По-точно, държи мен, защото ви закривам. Вървете в крак с мен. Иначе ще ви изпрати куршум в главата.
По погледа на Туртел разбра, че кметът му вярва.
— Каси…
— … е извън опасност. Продължавайте да вървите и да се държите непринудено.
Ленокс видя как Туртел отвори уста, сякаш само така огромното му туловище можеше да се снабди с достатъчно кислород при ускорената сърдечна честота. Кметът кимна делово и заситни малко по-бързо.
— И каква е вашата роля във всичко това, Ленокс?
— На злодея. — Ленокс видя как шофьорът, явно забелязал ги още на входа, слиза от колата, за да отвори задната врата. — Бронирана ли е?
— Аз съм кмет, не президент. Щом си злодей, защо правиш това?
— Защото все някой трябва да спаси града от Макбет. Щом аз не мога, надявам се вие да успеете, Туртел.
— Ама какви ги върши Ленокс? — попита Ситон и ядно сне бинокъла от очите си, сякаш за да провери дали наистина онова, което вижда през прибора, отговоря на реалността. — Нарочно ли прикрива Туртел?
— Не знам, шефе, но трябва да действаме незабавно. След малко ще стигнат до колата.
— Куршумите ти ще пробият ли Ленокс?
— Моля?
— Ще излязат ли през тялото му така, че да улучат смъртоносно Туртел?
— Използвам патрони с метална ризница, шефе.
— Да или не?
— Да!
— Тогава застреляй предателя.
— Но…
— Шшт — прошепна Ситон.
— Какво? — По челото на младия снайперист изби пот.
— Не говори и не мисли, Улафсон. Това е заповед.
Шофьорът заобиколи лимузината и отвори задната врата с усмивка. Ала усмивката му бързо се изпари, щом забеляза изражението на Туртел. Каси се отправи към задната врата отляво.
— Влизайте и се наведете — просъска Ленокс. — Шофьоре, потегляй незабавно!
— Сър, какво…?
— Изпълнявай — нареди Туртел. — Той най-добре…
Ленокс усети удар в гърба и чак после чу звука: все едно изплющя камшик. Краката му се подкосиха, той политна, инстинктивно посегна да се опре на Туртел и го повали със себе си.
Ленокс остана в пълно съзнание. Виждаше приближаващия ги асфалт. Не усети, когато се удариха в него, но долавяше всички съставни части на миризмата, носеща се от него: прах, бензин, гума, урина. Не можеше нито да помръдне, нито да произведе звук, ала чуваше пъхтенето на Туртел, затиснат под него върху асфалта, ужасените викове „Сър, сър?“ на шофьора и призивите „Бягай, Каси, бягай!“ на Туртел.
Стрелбата ги свари на крачка от спасението. Още един метър и щяха да се прикрият зад лимузината. Ленокс се опита да изрече име на животно, но не можа да издаде и гък. Безуспешно се мъчеше да помръдне ръка. Беше мъртъв. След малко ще се издигне над тялото си и ще го погледне отвисоко. Един метър. Долови звука от бързо отдалечаващи се стъпки. После шофьорът се надвеси и се опита да го отмести от Туртел.
— Ще ви кача в колата, сър!
Ново шляпване с камшик и нещо мокро заслепи Ленокс. Той премига — поне беше в състояние да движи клепачите си. Шофьорът лежеше проснат на асфалта до тях и се взираше изцъклено в празното пространство с пробито чело.
— Костенурка — прошепна Ленокс.
— Какво? — изпъхтя отдолу Туртел.
— Започвай да пълзиш. Аз ще ти бъда коруба.
— Шофьорът е аут — докладва Улафсон, докато пъхаше нов патрон в пълнителя.
— Побързай. Туртел се опитва да изпълзи зад колата — предупреди Ситон. — А хлапето офейка.
Улафсон презареди, опря приклада на пушката на рамо и си присви окото.
— Държа хлапето на мушка.
— Зарежи хлапето! — кресна Ситон. — Застреляй Туртел!
Ситон видя как дулото на снайперската пушка се размърда наляво-надясно, Улафсон премига, от миглите му увисна капка пот.
— Не го виждам, шефе.
— Закъсняхме! — Ситон плесна с длан парапета. — Скриха се зад колата. Трябва да слезем да довършим започнатото.
Ленокс чуваше как Туртел пъшка. Кметът най-после се измъкна изпод него. Ленокс се претърколи върху мокрия асфалт. Озова се по корем, безпомощен, и видя, че краката му още се подават извън задницата на колата. Туртел го хвана за ръцете и го изтегли в безопасност.