— Тук е — отсече Ситон.
Каси си погледна часовника, подарък от баща му. В тъмното стрелките и числата светеха в зелено. Навярно така нощем блестят вълчи очи, озарени от огън. Изминаха повече от двайсет минути. Каси беше сигурен, че никой не го е проследил от паркинга. На няколко пъти хвърли поглед през рамо и не видя жива душа. Намираше се в безопасност. Познаваше района като петте си пръста. Точно затова дойде тук. Сега ще се спусне до моста „Пени“, оттам ще вземе автобус номер 22 и с него ще поеме на запад. Ще се прибере у дома. Татко ще го чака там. Нали? Каси се вцепени. Какъв е този звук? Проскърцване на стълба? Само тя бе оцеляла след пожара. Каси знаеше, че скърца при вятър и смяна на времето. Или ако някой стъпи на нея. Притаи дъх. Наостри уши. Не, сигурно е заради времето.
Преброи бавно до шейсет.
После бутна вратата на гардероба с крак.
— Страхуваш се — заяви мъжът в стаята и го изгледа. — Хитро си се скрил в гардероба. Така миризмата не излиза навън. Или почти. — Разпери ръце встрани с вдигнати нагоре длани и вдиша. — А сега въздухът се изпълни с омайната миризма на страх, момче.
Каси премига. Очите на мършавия мъж срещу него светеха като стрелките на часовника. Вълчи очи. Навярно беше стар. Не изглеждаше възрастен, но Каси просто разбра, че човекът е много, много стар.
— Помо… — понечи да извика Каси, ала ръката на мъжа се стрелна и го стисна за гърлото.
Каси започна да се задушава. „И аз като речните плъхове дойдох тук, за да умра“ — мина му през ума.
Трийсет и девета глава
Дъф си погледна часовника, прозина се и се отпусна на стола. Дългите му крака стигаха почти до Кейтнес и Флинс, седнали до отсрещната стена на коридора. Дъф срещна погледа на Кейтнес.
— Беше прав — отбеляза тя.
— И двамата бяхме прави.
Преди по-малко от час той, бълвайки ругатни, скочи в колата на Петнайсета улица и съобщи, че Макбет се е измъкнал и многозначително е подхвърлил нещо за живота на кмета.
— Атентат — предположи веднага Малком. — Точи зъби за власт. Съвсем е откачил.
— Какво?!
— Според наредбите, въведени от Кенет, в случай че кметът умре или обяви извънредно положение, директорът на полицията поема управлението на града и на практика се сдобива с неограничена власт. Трябва да предупредим Туртел.
— „Сейнт Джорди“ — сети се Кейтнес. — Ситон е там.
— Карай! — извика Дъф и Флинс настъпи педала за газта.
Стигнаха за по-малко от двайсет минути и чуха първия изстрел от паркинга. Бяха спрели пред главния вход на болницата и тъкмо изкачваха стълбите.
Сега Дъф затвори очи. Изкара безсънна нощ. Всъщност това отдавна трябваше да е приключило и Макбет да е зад решетките във Файф.
— Ето ги — посочи Кейтнес.
Дъф отвори очи. По коридора се задаваха Туртел и Малком.
— Според лекаря Ленокс ще прескочи трапа — съобщи Малком и седна. — В пълно съзнание е, говори и си движи ръцете, но надолу от кръста е парализиран. Най-вероятно необратимо, защото куршумът е засегнал гръбначния стълб.
— Ако гръбнакът на Ленокс не беше спрял този куршум, той щеше да премине през него и да ме улучи — обясни Туртел.
— Семейството му е в чакалнята — поясни Малком. — Влезли са да го видят. Лекарят няма да пуска повече посетители при Ленокс. Инжектирали са му морфин и се нуждае от почивка.
— Нещо ново за Каси? — поинтересува се Кейтнес.
— Още не се е прибрал — отвърна Туртел. — Но той се ориентира отлично в района. Или е отишъл при някой познат, или се е скрил някъде. Не се тревожа.
— Наистина ли?
— Засега не, после ще видим. — Туртел направи гримаса.
— Какво ще правим? — попита Дъф.
— Ще изчакаме няколко минути, докато семейството му си тръгне. Туртел убеди лекаря да ни отпусне две минути с Ленокс — обясни Малком. — Спешно ни трябват подписаните му показания, за да имаме основание да издействаме от Капитол да издадат федерална заповед за арест на Макбет.
— Нашите показания не са ли достатъчни? — поинтересува се Дъф.
Малком поклати глава.
— Никой от нас не е получавал директни заплахи за убийство от Макбет и не го е чувал да издава заповеди за елиминиране на хора.
— Защо не го арестуват за изнудване тогава? — предложи Кейтнес. — Господин кмете, нали казахте, че докато сте играли блекджек с Макбет и Лейди в „Инвернес“, те са се опитали да ви притиснат да се оттеглите от изборната надпревара, а в замяна са ви обещали акции в „Обелиска“ и са ви заплашвали да направят публично достояние ваша непристойна връзка с малолетен.