— В политиката шантажът не се смята за престъпление — възрази Туртел. — И не е наказуем.
— Значи Макбет е прав? Нямаме абсолютно нищо срещу него?
— Надявам се Ленокс да ни помогне. Кой ще говори с него? — попита Малком.
— Аз — отзова се Дъф.
Малком го изгледа замислено.
— Добре, но е само въпрос на време някой тук да те разпознае — същото важи и за мен — и да се обади в полицията.
— Мен Ленокс не може да излъже — настоя Дъф. — И той го знае.
— Но ще успееш ли да го убедиш да признае публично, че е бил съучастник на Макбет и…
— Да — прекъсна го Дъф.
— И не прилагай методите, използвани при онзи член на „Норс Райдърс“, когото посети в болницата, Дъф.
— Тогава на свиждане отиде друг човек, шефе. Вече не съм същият Дъф.
— Наистина ли?
— Категорично, шефе.
Няколко секунди Малком задържа погледа на Дъф.
— Добре. Туртел, ще заведеш ли Дъф, ако обичаш?
Дъф стана. Кейтнес бързо стисна ръката му.
— Само от любопитство. — С Туртел се бяха отдалечили по коридора. — Когато Макбет ви е поставил онзи ултиматум, защо не му казахте, че Каси е ваш син?
Туртел сви рамене.
— Защо да казвам на човека, насочил оръжие срещу мен, че то не е заредено? Направя ли го, ще си намери друго.
Лекарят ги чакаше пред вратата. Отвори.
— Само той. — Туртел посочи Дъф.
Дъф влезе.
Ленокс беше по-блед от чаршафа. От тялото му излизаха тръбички и маркучи, закачени към банки за венозно вливане и апарати, издаващи пиукащи звуци. Болният се взря в Дъф с широко отворени очи и уста. Приличаше на учудено дете. Дъф си свали шапката и очилата.
Ленокс премига.
— Трябва ни официалното ти изявление, че Макбет стои зад всичко това — съобщи без предисловия Дъф. — Ще го направиш ли?
От ъгълчето на устните на болния потече тънка, прозрачна слюнка.
— Виж, Ленокс, отпуснаха ми само две минути и…
— Макбет стои зад всичко това — изрече Ленокс с дрезгав, продран глас, сякаш бе остарял с двайсет години. Погледът му обаче се бе прояснил. — Заповяда на Ситон, на мен и на Улафсон да очистим Туртел, защото иска да обсеби цялата власт в града. И защото мисли, че Туртел снася информация на Хеката. Но това не е вярно.
— Кой тогава е информаторът?
— Ще ти кажа, но искам услуга.
Дъф вдиша жадно през носа си. Положи усилие да овладее гласа си.
— Смяташ, че ти дължа услуга ли?
Ленокс стисна очи. От едното се процеди сълза. Вероятно заради болките от огнестрелните рани.
— Не — прошепна той с внезапно отпаднал глас.
Дъф се наведе напред. От устата на Ленокс лъхаше сладникава, противна миризма подобно на ацетоновия дъх на диабетик.
— Аз съм информаторът на Хеката — прошепна той.
— Ти? — Дъф се опита да асимилира чутото, да го съпостави с вече известните му факти.
— Да. Как според теб Хеката ни се измъкваше през всичките тези години? Как винаги се оказваше крачка пред нас?
— И ти си шпионин и на…
— … и на Хеката, и на Макбет. Макбет не подозира. Затова знам, че Туртел не е ухо на Хеката. Нито на Макбет. Не съм предупреждавал обаче Хеката за готвеното покушение. Явно си има и други информатори. Някой, близък до Макбет.
— Ситон?
— Възможно е. Никой не е казал, че е мъж.
— Жена? Защо смяташ така?
— Само предполагам. Някой невидим, чието присъствие изобщо не се набива на очи.
Дъф кимна бавно. Вдигна поглед и се вторачи във вечерния мрак през прозореца.
— Какво е чувството?
— Кое чувство?
— Най-сетне да го изречеш на глас. Че си предател. Олекна ли ти, или товарът става още по-тежък, когато, чувайки се, си даваш сметка колко човешко нещастие си причинил?
— Защо те интересува?
— Защото понякога се питам същото. — Небето бе притъмняло, забулено с облаци. Не даваше нито отговор, нито дори знак. — Какво би било да призная всичко на семейството ми.
— Но ти така и не го направи. Мълчим си, защото предпочитаме да заличим себе си, но не и да видим болката по лицата им. На теб времето не ти стигна да решиш.
— Напротив. Решавах. Всеки ден. Да лъжа.
— Ще ми помогнеш ли, Дъф?
Въпросът изтръгна Дъф от порочния кръг на мислите му. Премига. Умираше за сън.
— Да ти помогна?
— Моля те за услуга. Вземи възглавницата и я притисни към лицето ми. Умрял е от раните — ще помислят лекарите. Ще кажеш на децата ми, че баща им, макар да е бил убиец и предател, накрая се е разкаял.
— Аз…
— Само ти би могъл да ме разбереш, Дъф. Знаеш какво е да обичаш някого повече от всичко и въпреки това да го предадеш. Когато е твърде късно, вече няма какво да се направи, освен… правилното, макар и със закъснение.