— Господин Ленокс.
Пак повдигна клепачи. Първо видя ръка, държаща микрофон. Зад нея различи нещо жълто. Постепенно картината пред погледа му се избистри. Мъж в жълто непромокаемо яке седеше на стол до болничното легло.
— Теб? — прошепна Ленокс. — От всички журналисти на този свят точно теб ли намериха да изпратят?
Уолт Кайт си намести очилата.
— Туртел, Малком и другите не знаят, че… аз…
— … че си човек на Макбет? — Ленокс повдигна глава от възглавницата. Бяха сами в стаята. Завъртя се, за да натисне паник-бутона до леглото, но журналистът го покри с длан.
— Недей — спокойно го спря Кайт.
Ленокс се опита да избута ръката му от бутона, но силите не му стигнаха.
— И мен ли ще изпееш на Макбет? — изпъхтя Ленокс. — Както изпя Ангъс?
— Бях в същото положение като теб, Ленокс. Нямах избор. Той заплаши семейството ми.
Ленокс се отказа от борбата и се отпусна върху възглавницата.
— Сега какво искаш? Нож ли носиш? Или отрова?
— Това. — Кайт размаха микрофона.
— С него ли ще ме убиеш?
— Не теб, а Макбет.
— Нима?
Уолт Кайт остави микрофона, разкопча якето си и избърза запотените си очила.
— Когато Туртел ми се обади, разбрах, че разполагате с достатъчно аргументи да го пипнете. Туртел убеди лекаря да ме пусне за пет минути при теб. Трябва да побързаме. Разкажи ми всичко, оттук отивам направо в радиото и ще излъча това интервю веднага, в суров, нередактиран вид.
— Посред нощ?
— Ще успея да го пусна преди полунощ. Достатъчно е някой да чуе, че това безспорно е твоят глас. Виж, нарушавам всички журналистически принципи за отразяване на всички гледни точки и проверка на твърдения само и само за да спася…
— Собствената си кожа — прекъсна го Ленокс. — Та пак да се върнеш от другата страна на барикадата и да се озовеш в отбора на победителите.
Кайт отвори уста, после я затвори. Преглътна с усилие. И премига зад все още замъглените си очила.
— Признай си, Кайт. Не се притеснявай. Не си единствен. Не сме герои, а най-обикновени хора. Навярно мечтаем за подвизи, но поставени пред избора между живота и принципите, които толкова гръмко прокламираме, не правим нищо героично.
По лицето на Кайт пробяга усмивка.
— Прав си. Бях арогантен, устат, страхлив моралист.
Ленокс си пое дъх. Вече не съобразяваше кой точно говори: той или морфинът.
— Ако ти се удаде втори шанс, ще постъпиш ли по-различно?
— В смисъл? — попита Кайт.
— Ще успееш ли да си наложиш да пожертваш репутацията си в името на по-висша цел? Самоотвержено да сринеш авторитета на уважавания журналист Уолт Кайт?
Макбет затвори очи с надежда, като погледне, да се събуди от този кошмар, от тази твърде дълго проточила се нощ. Междувременно от радиото на рафта зад бюрото говореше глас, чиито задни „р“-та звучаха като откос на автомат.
— И така, комисар Ленокс, да обобщим. Твърдите, че директорът на полицията Макбет стои зад убийството на директор Дънкан и на комисар Банко, зад клането в клуба на „Норс Райдърс“, зад убийството на семейството на комисар Дъф, зад разстрела на полицай Ангъс. Заедно с комисар Ситон сте изпълнили заповед, издадена ви от Макбет. А по-рано днес следобед Макбет, заедно с ръководителя на Спецотряда Ситон и спецполицай Улафсон са извършили неуспешен опит за атентат срещу кмета Туртел.
— Точно така.
— Благодаря за това интервю на комисар Ленокс, който в момента лежи в болница „Сейнт Джорди“. Позволявам си да спомена местонахождението му, защото този запис е направен в присъствието на свидетели и може да бъде използван при съдебен процес, дори Ленокс да стане жертва на убийство. Накрая, скъпи слушатели, искам да добавя, че аз, Уолт Кайт, също съм съучастник в убийството на спецполицай Ангъс, защото позволих на директора на полицията и убиеца Макбет да използва моето име на независим журналист, с което се ползвах във вашите очи. Срещу мен и семейството ми бяха отправени заплахи и това вероятно ще бъдат смекчаващи вината обстоятелства, когато евентуално ме изправят пред съд или разговарям с моите близки през идните няколко дни. Но не ме оневиняват в професионален план. Вече е ясно, че се поддавам на заплахи и манипулации и разпространявам неистини. Изневерих и на себе си, и на вас. Това е последното ми предаване. Ще ми липсвате повече, отколкото аз на вас. Покажете, че сте по-съвестни граждани от мен. Излезте на улицата и свалете Макбет. Лека нощ и Бог да благослови нашия град.
Разнесе се емблематична мелодия.