— Има. Чакат ви.
Дъф не успя да реагира. Вратата на асансьора се отвори и пред него се изправиха трима души — въоръжени и облечени в черните униформи на Спецотряда. Дъф притаи дъх.
— Благодаря ви, задето се отзовахте толкова бързо — поде Малком.
— В името на града — каза единият.
— Заради паметта на Ангъс — каза вторият.
— И заради директора на полицията — допълни третият, снажен, мургав мъж. — За нас неговото име е Малком.
— Благодаря, Рикардо. — Малком, Дъф и пазачът слязоха от асансьора.
Снажният ги поведе.
— С други говорили ли сте, сър?
— Цяла вечер прекарах на телефона. Не е лесно да убедиш хората да рискуват живота и работата си, за да се хвърлят в битка срещу конспирация, а аз да им гарантирам успех само с честната ми дума. Особено като се има предвид, че в началото не можем да разчитаме на помощ от Капитол. Все пак получих съгласието на трийсетина полицаи, десетина-петнайсет души от гражданската отбрана и десетина пожарникари.
— Каузата може и да изглежда обречена, но вие сте убедителен, Малком.
— Благодаря, Рикардо, но според мен най-силният аргумент са самите действия на Макбет.
— Не говоря за думите ви, сър. Смелостта ви е достатъчно красноречива.
— Отнеха ми почти всичко и нямах какво толкова да губя, Рикардо. Но трябваше да се върна и да се погрижа за безопасността на дъщеря ми. Вие показвате смелост. Без да ви заплашват, действате по собствена воля; води ви само чувството за справедливост. Доказвате, че в този град има хора с благородни намерения.
Подминаха знамето с дракона.
— Къде е кметът? — попита Рикардо.
— Сега си има други грижи.
Рикардо спря пред отворена масивна желязна врата като на бомбоубежище и посочи:
— Тук.
Върху рафтовете бяха наредени железни сандъци и ръчни огнестрелни оръжия. Насред пода стоеше сейф. Малком взе един автомат.
— Някой е отмъкнал картечниците „Гатлинг“ и сандъците с боеприпаси. Разполагаме само с това. Плюс брониран джип. Можем веднага да закараме всичко на Централната гара. Оръжията няма да ни стигнат доникъде, но пожарникарите и без това не притежават кой знае какви стрелкови умения. С моите хора сме готови да атакуваме още тази нощ.
— Нека дадем възможност на Макбет да се предаде доброволно — настоя Малком. — С него са само Ситон и Улафсон. Като види колко народ сме мобилизирали, ще освободи Каси и ще капитулира.
— Преговори — кимна Рикардо. — Модерна тактика при заложнически драми.
— Точно така.
— Тактика, безполезна при Макбет. Бил ми е началник, сър. В неговия отбор са най-добрият стрелец в страната и две картечници „Гатлинг“. А нашето време изтича.
— Какво може да направи това срещу две картечници? — Малком вдигна една базука.
Дъф се вцепени, защото забеляза нещо зад базуката.
— Тя не е далекобойна — поясни Рикардо. — Ще съставя план за действие — в случай че Макбет откаже да се предаде.
— Добре. Това пък откъде се взе? — попита Малком, когато видя предмета в ръката на Дъф.
— От отломките след акцията срещу „Норс Райдърс“ — поясни Рикардо. — Все пак е оръжие, макар и хладно.
— Не какво да е оръжие. — Дъф стисна дръжката, размаха стоманата и усети тежестта й. — Това е сабята на Свено.
— Да не мислиш да вземаш и нея? Тя не върши никаква работа.
— Грешиш. — Дъф прокара пръст по острието й. — Може да разпаря женски кореми и детски лица.
— Рикардо, ще организираш ли транспортирането на оръжията до Гарата един час преди разсъмване? — попита Малком.
— Дадено.
— Благодаря. Ние ще се опитаме да подремнем два-три часа.
— Сър?
Макбет вдигна чело от студената гръд на Лейди. Джак се беше върнал и стоеше на прага.
— Един човек иска да говори с вас долу на рецепцията.
— Нима с-с-си пуснал н-н-някого вътре?
— Сам е. Дълго думка по вратата и накрая му отворих. Сега отказва да си тръгне.
— Кой е?
— Сиуард, млад мъж.
— Сиуард ли?
— Спасили сте му живота на пристанището по време на акция срещу „Норс Райдърс“.
— А, да, заложникът. К-к-какво иска?
— Да се присъедини към вашия отбор. Малком му се обадил. Събирал хора, за да щурмуват „Инвернес“.
— Аха. — Макбет пак опря глава о гърдите на Лейди и затвори очи. — К-к-кажи му да си върви.
— Отказва, сър.
Макбет въздъхна тежко, стана и протегна ръка:
— Дай ми пистолета, който ти зачислих, Джак.
Слязоха на рецепцията. Младежът пристъпваше нервно от крак на крак. Още докато слизаше по стълбите, Макбет насочи пистолета към него: