— Краката ми вече не са онова, което бяха, и сигурно ще ти трябва помощ да ме заведеш.
— Перце като теб?
— Не мога да се движа без количка.
— Ами тогава днес ще пропуснеш пътуването с кола.
Тя застана зад количката и започна да я бута. През целия ден болките ту прииждаха, ту отшумяваха. Когато няколко минути по-късно Стрега го вдигна от количката и го пусна върху нещо подобно на баластра, Ленокс зарева от болка. После усети мускулестите й ръце около тялото си и силния й аромат. Стрега го избута обратно върху количката и тръгна през баластрата. Количката подскачаше по нещо, положено върху чакъла. Миришеше на смола и изгорял метал. Траверси. Стрега го буташе по релсов път.
Как не се беше сещал досега! Винаги, когато го вземаха с кола, потегляха и пътуваха съвсем кратко, но в кръг. Връщаха се там, откъдето бяха тръгнали. По-рано се беше досетил, че минават под покрив, защото не усещаше дъжда, но не и че смесоварната се намира в един от затворените тунели, точно под носа им! Изпъшка безсилно, когато Стрега го вдигна и го постави легнал с буза върху нещо студено и влажно. Бетон. После пак го качи в количката и тръгна. Стана по-топло и по-сухо. Приближаваха кухнята. Познатите миризми активираха центрове в мозъка му. Сърцето му се разтуптя. Вече предвкусваше преживяването. Някой му свали очилата и антифоните. Дочу края от изречение, произнесено от Стрега:
— … измием кръвта.
— Ясно — обади се една от сестрите, която разбъркваше големия казан.
Стрега понечи да го премести на шезлонга, но Ленокс махна отрицателно и нави левия си ръкав. Адска смес право от извора. По-хубаво нямаше и как да е. Раят на всеки наркоман. Натам се бе запътил. Или не. Времето щеше да покаже. Или не.
— Това не е ли комисар Ленокс от Антикорупционното звено? — попита Джак.
Стоеше до еднопосочното стъкло и гледаше към мъжа в инвалидна количка.
— Същият — потвърди Хеката, изтупан в бял ленен костюм и с бомбе. — Не е достатъчно да имаш очи и уши само в „Инвернес“.
— По радиото Ленокс обвини Макбет в няколко убийства, чухте ли? Той не знае ли, че Макбет е ваша маша?
— Никой не знае повече от необходимото, Бонъс. Същото важи и за теб. Но да се върнем на нашата тема. Казваш, след самоубийството на Лейди Макбет е по-скоро парализиран, отколкото разстроен?
— Поне аз така виждам нещата.
— Хм… Ако Туртел обяви извънредно положение, как смяташ, дали в сегашното си състояние Макбет ще успее да завземе властта, да предприеме необходимото и да се утвърди като лидер на града?
— Не знам. Изглежда ми… апатичен. Сякаш за него вече нищо няма значение. Или просто се мисли за неуязвим. Разчита да продължавате да го спасявате, каквото и да го сполети.
— Хм… — Хеката тракна два пъти с бастуна по пода. — Без Лейди стойността на Макбет като полицейския директор пада.
— Ще продължава да ви се подчинява.
— Дори да успее да узурпира властта, без Лейди няма да удържи кормилото особено дълго. Тя схващаше играта, гледаше мащабно, съобразяваше какви маневри да предприеме. Макбет може и да умее да хвърля ножове, но някой трябва да му казва защо и по кого.
— Ами ако аз стана новият му съветник? — предложи Джак. — Напът съм да спечеля доверието му.
Хеката се засмя.
— Затруднявам се да определя какво си, Бонъс — калкан, който яде тиня, или лукава хищна риба.
— Риба съм — това стана ясно.
— Дори да намериш начин да компенсираш управленските му неудачи, аз се съмнявам в неговата воля. Той не притежава властолюбието на Лейди. Желае неща, от които ние с теб не сме зависими, скъпи Бонъс.
— Какви неща? Адска смес?
— Лейди. Жени. Вероятно приятели. Любовта между хората. А сега, когато Лейди е мъртва, вече не го тласка желанието да удовлетвори нейното властолюбие.
— И Лейди се нуждаеше от любов — тихо отбеляза Джак.
— Желанието да те обичат и способността да обичаш вдъхват на хората сила, но са и тяхната ахилесова пета. Дай им любов и те ще отместят планини. Отнеми им я и дори най-слаб полъх ще ги събори.
— Навярно е точно така.
— Ако съборят Макбет, какво мислиш за него като директор? — Хеката посочи Ленокс.
Една от сестрите тъкмо бършеше сгъвката на лакътя му с тампон, напоен със спирт, и вдигнала спринцовката във въздуха, търсеше вена.
— За Ленокс ли? — попита Джак. — Сериозно ли ме питате?
Хеката премлясна.
— Именно той изигра Макбет. Героят, който пожертва здравето си, за да спаси кмета на града. Никой не знае, че Ленокс работи за мен.
— Но Малком се завърна. А е всеизвестно, че Ленокс е изпълнявал поръчки на Макбет.