Подвижната радиостанция на Малком изпука.
— Прикриващ огън след три-две-едно… — обади се Рикардо.
— Огън! — изрева Малком.
Оръжията зад барикадата от автомобили изригнаха. Разнесе се звук като от удари по барабан. По малък барабан, помисли си Дъф. Заглуши го залпът отсреща.
— Божичко — прошепна Кейтнес.
Посипа се дъжд, който вдигна пушилка от паветата пред джипа. Оловните капки затрополиха по решетката, по металната броня, по предното стъкло и покрива. Джипът видимо грохна.
— Гумите — отбеляза Флинс.
Джипът продължи напред, но по-бавно, все едно се движеше срещу ураган.
— Ще успеят. Брониран е — обади се Малком.
Джипът намали още. И накрая напълно спря. Страничните огледала и бронята паднаха.
— Беше брониран — въздъхна Дъф.
— Рикардо? — извика Малком в радиостанцията. — Рикардо? Отстъпвайте!
Никакъв отговор. Джипът затанцува намясто.
Залпът отведнъж секна. Над площада се спусна тишина, нарушавана само от жалните крясъци на прелитащи чайки. От джипа се виеше дим под формата на червеникава пара.
— Рикардо! Обади се, Рикардо!
Все още никакъв отговор. Дъф се взираше в джипа, в провала. Пътниците не даваха никакви признаци на живот. Сега вече доби представа как е протекла наказателната акция през онзи следобед във Файф.
— Рикардо!
— Мъртви са — промълви Дъф. — До един.
Дъф прокара длан по лицето си.
— Какъв е следващият ни ход?
— Не знам, Дъф — въздъхна Малком. — Този беше единственият.
— Пожарната кола — обади се Флинс.
Другите го погледнаха.
Той се сви и за миг се олюля под тежестта на всеобщото внимание, насочено към него. После се окопити и каза с леко треперещ глас:
— Ще използвам пожарната кола.
— Няма да издържи — възрази Малком.
— Ще минем отзад, по „Спестовна“. — Флинс преглътна и продължи: — Нали видяхте, че стрелят по джипа с двете картечници. Значи, тилът им е оголен.
— Защото знаят, че оттам не можем да влезем — обясни Дъф. — Няма нито врати, нито прозорци, само стена. За да я пробиеш, ти трябва пневматична дрелка или тежка артилерия.
— Няма да пробиваме стената — заяви Флинс с по-твърд глас.
— А какво ще правим? Ще заобиколим ли?
Флинс вдигна показалец към небето.
— Ама разбира се! — възкликна Кейтнес. — Пожарна кола.
— Ще ми обясните ли какво се разбира? — избоботи Малком и присви очи към планината.
— Стълбата — отвърна Дъф. — Покривът.
— Местят пожарната кола! — извика Ситон.
— Защо? — прозина се Макбет.
Каси седеше на пода с кръстосани крака и затворени очи. Мълчеше, видимо спокоен. Изглежда, се бе примирил със съдбата си и само чакаше края. Като Макбет.
— Не знам.
— А ти, Улафсон?
— И аз нямам представа, шефе,
— Ясно.
Макбет извади сребърния си кинжал и подостри една кибритена клечка. Започна да чопли с нея предните си зъби. Остави кинжала върху сукното отпред. Взе в ръцете си два жетона и започна да ги прехвърля между пръстите. Научи този трик в цирка. С това упражнение артистите изравняват моториката на двете си ръце. Смучеше клечката, прехвърляше жетоните и се опитваше да разбере какво изпитва. Нищо. А за какво мислеше? Нито за Банко, нито за Лейди. В ума му се въртеше единствено, че е напълно безчувствен. И още нещо: защо? Защо…
След като поразмишлява над въпроса, затвори очи и започна да брои обратно от десет.
— Това не е като обикновено преносима стълба — предупреди лоцманът Флинс и другите двама доброволци. — Колкото по-нависоко се изкачвате, толкова по-силно се люлее. Местете краката си бавно, и то само след като сте се хванали здраво, и няма от какво да се боите.
Лоцманът се прозина шумно и се усмихна. После се хвана за стълбата и започна да се изкачва.
Флинс гледаше дребния мъж. Щеше му се и той да е толкова безстрашен. Улица „Спестовна“ пустееше. Там стоеше само пожарната кола с петнайсетметровата стълба, разпъната до монолитната стена.
Флинс последва лоцмана. С всяко изкачено стъпало страхът му намаляваше. Все пак най-лошото мина. Престраши се да говори и те го изслушаха. Кимнаха и разбраха идеята му. После се качиха в пожарната кола и потеглиха на изток от Централната гара. Описаха широка дъга през неделно безлюдните улици, за да се появят незабелязано от задната страна на казино „Инвернес“.
Флинс погледна нагоре. От покрива лоцманът му даде знак, че е чисто.