Тръшна се на стола до масата с рулетка. Топчето се движеше по-бавно, звукът се бе променил.
— А сега какво? — простена Макбет.
— Ще чакаме да дойде подкрепление. В болницата ще те закърпят. После предварителен арест, федерален съдебен процес. Дълги години ще говорят за теб, Макбет.
— Още си мислиш, че си на горното легло, а, Дъф?
Издрънча кристал. Дъф вдигна глава. Макбет беше вдигнал лявата си ръка.
— Знам, че съм бърз като муха. Преди да успееш да пуснеш сабята и да насочиш автомата, ще съм забил кинжала в гърдите ти.
— Възможно е. — Вместо страх Дъф усети как го наляга неописуема умора. — И въпреки това ще изгубиш — както винаги.
— И защо? — засмя се Макбет.
— Защото това е вид самоизпълняващо се пророчество. От малък знаеш, че си обречен накрая да губиш. Тази мисъл те тласка към поражение, Макбет.
— Нима? А не си ли чувал, че не се е родил човекът, който ще ме убие? Това ми обеща Хеката. Вече няколко пъти ми доказа, че ще удържи думата си. Мога ей сега да стана и да си тръгна. — Той се опита да се надигне и да седне, но тежестта на полилея го притискаше неумолимо.
— Хеката е забравил да включи в сметките си да ме очисти, когато ти е давал щедрите си обещания — Дъф следеше зорко лявата ръка на Макбет. — Не мърдай, иначе ще те убия.
— Ти глух ли си, Дъф? Казах ти, че…
— Но аз не съм роден! — процеди Дъф.
— Как така?
— Не съм роден, а са ме извадили от разпорената утроба на майка ми. — Дъф се наведе напред и прокара пръст по белега си.
Макбет мигаше на парцали с по детски изумени очи.
— Не… не си ли бил вече роден, когато Свено я е убил?
— Не. Тогава още съм бил в утробата й. Знам за случката от разкази. Опитала се да спре кръвотечението от раната на полицай. Свено замахнал с това — Дъф вдигна сабята — и разпорил корема й.
— И порязал лицето ти.
Дъф кимна.
— От неродения не можеш да се измъкнеш, Макбет. За пореден път губиш.
— Ох, цял живот все загуби. В началото имаме всичко, после ни го отнемат. Мислех, че само амнистията на смъртта е сигурна. Но излиза, че дори и за нея няма гаранции. Единствен ти можеш да ми подариш смъртта и да ме изпратиш там, където да се видя с моята любима, Дъф. Затова стани мой спасител.
— Не. Арестуван си и ще изгниеш в затвора.
Макбет се засмя тихо.
— Не мога, пък и ти не можеш да се въздържиш. Не устоя на изкушението и се опита да ме убиеш в онази уличка. И сега няма да устоиш. Защото ние, хората, сме непоправими, Дъф. Свободната воля е илюзия. Затова направи, каквото ти диктува сърцето. Не изневерявай на себе си. Да ти помогна ли? Мередит, Емили и…
— Юън. От двама ни непоправимият си ти, Макбет. Затова знаех, че макар слънцето да е изгряло, за Каси още има надежда. Така и не успя да убиеш беззащитен човек. И макар да останеш в паметта на поколенията като по-брутален от Свено и по-корумпиран от Кенет, именно добрите ти качества те закопаха. Недостатъчната ти жестокост.
— Винаги съм бил твоята противоположност, Дъф. Убий ме.
— Закъде си се разбързал? Чака те адът.
— Ами прати ме там час по-скоро.
— Ако измолиш опрощение на греховете си, нищо чудно и да ти се размине.
— Тази възможност вече я проиграх, Дъф. И по-добре, защото нямам търпение да видя любимата си — дори това да значи, че ще горим заедно за вечни времена.
— Не. Ще бъдеш обвиняем при справедлив процес. Няма да те съдят нито твърде сурово, нито твърде снизходително. Ще се превърнеш в първото доказателство, че този град може да си възвърне цивилизования облик. Да възстанови целостта си.
— Проклет глупако! — кресна Макбет. — Не се самозаблуждавай. Въобразяваш си, че мислиш онова, което ти се иска да мислиш, че си човекът, който би искал да бъдеш, но в момента умът ти отчаяно търси повод да ме убие, докато лежа напълно безпомощен. Точно затова нещо в теб се съпротивлява. Но омразата ти е като този локомотив. Набере ли скорост, става неудържима.
— Грешиш, Макбет. Можем да се променяме.
— Нима? Усети вкуса на кинжала, свободни човече. — Лявата ръка на Макбет се стрелна под якето.
Дъф реагира инстинктивно. Преплете пръсти над дръжката на сабята и нанесе удар.
Изуми се колко безпрепятствено потъна острието в гърдите на Макбет. Когато опря в пода отдолу, Дъф усети как някакво треперене се предаде на сабята от тялото на Макбет и обхвана и него. От устните на Макбет се отрони продължителна въздишка. От устата му изригна фонтан от пръски розова кръв и обля ръцете на Дъф като топъл дъжд. Той се вгледа в очите на Макбет. Не знаеше какво търси, само, че не го намира. Откри единствено последните мъждукания на гаснеща светлина, докато зениците растяха и бавно завземаха ирисите.