Прекоси улицата с два гигантски разкрача.
— Господа. — От екота на плътния глас Макбет сякаш чу как прозорците потрепериха.
— Стрега! — възкликна Макбет. — Отдавна не сме се виждали.
— Така е. Последния път беше още хлапе.
— Значи ме помниш?
— Помня всичките си клиенти, старши инспектор Макбет.
— А тези двете кои са?
— Сестрите ми — усмихна се Стрега. — Хеката ти поднася поздравленията си.
Макбет видя как при споменаването на Хеката Банко машинално посегна към пистолета си и хвана ръката му, за да го спре.
— Поздравления по какъв случай?
— По случай назначаването ти за шеф на „Оргкрим“. Да ти е честито!
— На добър час — пожелаха в хор другите двете сестри.
— Какви ги говориш? — Макбет огледа внимателно безработните на отсрещния тротоар, защото в мига, когато Банко посегна към оръжието си, забеляза раздвижване.
— Един се гътне, друг го глътне — продължи Стрега. — Така гласи законът на джунглата. Един загазва, друг намазва. А кой според вас ще намаже, ако началник Дънкан вземе, че се гътне?
— Ей! — Банко направи крачка към нея. — Ако това е заплаха от Хеката към…
Макбет го възпря. Беше забелязал трима мъже отсреща, готови да се намесят. Не стояха един до друг, а бяха пръснати из множеството, но си приличаха, защото и тримата носеха сиви шлифери.
— Остави ги да говорят — прошепна Макбет.
— Не е заплаха — усмихна се Стрега. — Хеката няма намерение да посяга на когото и да било, само споделя любопитна прогноза. Според него ти ще наследиш директора на полицията.
— Аз? — засмя се Макбет. — В случай на невъзможност Дънкан да изпълнява задълженията си поста ще оглави неговият заместник, Малком. А сега се разкарайте.
— Хеката никога не греши в пророчествата си — настоя жената мъж. — Много добре го знаеш.
Тя продължи да стои пред Макбет, без да помръдва. Все още беше по-висока от него.
— Хазартната лейди държи ли те „чист“?
Банко забеляза как се вцепени Макбет. И си помисли: тази Стрега трябва да се благодари, че попада в категорията „жени“. Макбет изсумтя, понечи да отговори, но се отказа. Прехвърли тежестта на другия си крак. Пак отвори уста, но оттам отново не излезе нищо. После се врътна рязко и тръгна бързо към входа на Управлението.
Едрата жена мъж го проследи с поглед.
— Ами ти, Банко? Не ли си любопитен да разбереш какво те очаква?
— He — отвърна той и тръгна след Макбет.
— Теб или сина ти Флинс.
Банко се закова намясто.
— Старателно, трудолюбиво момче — продължи Стрега. — Според Хеката, ако Флинс и баща му се държат прилично и спазват правилата на играта, един ден Флинс ще оглави полицията.
Банко се извърна към Стрега.
— Постепенно надграждане — уточни тя, поклони се с усмивка, обърна се и хвана другите две жени подръка. — Да вървим, сестрици.
Банко се вторачи след причудливото трио и ги наблюдава, докато завиха зад ъгъла на Управлението. Жените изглеждаха толкова странни, че когато се изгубиха, той се запита дали не са били видение.
— В днешно време улиците бъкат от откачалки — отбеляза Банко, след като настигна Макбет в коридора пред регистратурата.
— В днешно време ли? — Макбет нетърпеливо натисна копчето на асансьора за втори път. — Лудостта винаги се е радвала на благодатна почва в този град. Забеляза ли, че дамите си имат охрана?
— Невидимата армия на Хеката?
Вратите на асансьора се плъзнаха настрани.
— Здравей, Дъф. — Макбет се отмести. — Как…
— Привет. — Светлокосият мъж бързо се насочи към изхода.
— Някой е доста стресиран — отбеляза Банко.
— Такава е съдбата на шефовете — усмихна се Макбет, влезе в кабината и натисна копчето за подземния етаж. Там беше централата на Спецотряда.
— Забелязал ли си, че обувките на Дъф винаги скърцат?
— Това е, защото винаги си купува по-голям номер — отвърна Макбет.
— И по каква причина?
— Нямам представа. — Макбет попречи на вратите да се затворят, защото видя към тях да тича служител от регистратурата.
— Току-що се обадиха от кабинета на директора — съобщи задъхан той. — Викат те да се явиш там незабавно.
— Отивам. — Макбет пусна вратите.
— Ядове? — попита Банко, след като асансьорът потегли.
— Най-вероятно да. — Макбет натисна копчето за петия етаж. Шевовете на рамото го засърбяха.