— Кажи сега, Стрега — погледна я Хеката. — Според теб ще покълне ли семето, което посяхме у Макбет?
— Човешките амбиции са като магарешки бодили. Винаги се протягат към слънцето, засенчват го и погубват всичко наоколо.
— Да се надяваме.
— Амбициозните хора са зли и глупави. Щом едно предсказание за техния успех се сбъдне, сляпо започват да вярват в следващото. А сега предрекохме на Макбет, че ще бъде новият шеф на „Оргкрим“. Стои само въпросът дали амбицията му е достатъчно жилава. И притежава ли той необходимата жестокост, за да извърви пътя докрай.
— Макбет — не — отвърна Хеката. — Но, виж, тя ги притежава.
— Тя?
— Лейди, негова любима и повелителка. Не съм я виждал, но знам най-съкровените й тайни и я разбирам по-добре, отколкото разбирам теб, Стрега. За да стигне до неизбежния извод, Лейди се нуждае всичко на всичко от малко време. Вярвай ми.
— А изводът е…?
— Дънкан трябва да бъде ликвидиран.
— И после?
— После — Хеката почука с бастун по пода, трак-трак — отново идва ред на добрите времена.
— Сигурен ли си, че ще можем да контролираме Макбет? Сега, след като е чист, навярно го раздава… моралист, така да се каже?
— Скъпа моя Стрега, единственото по-предсказуемо от наркоман или моралист е влюбен наркоман и моралист.
Изтегнат на леглото в спалнята си на втория етаж, Банко слушаше дъжда и тишината в стаята и чакаше да чуе влака, който така и нямаше да дойде. Релсите минаваха покрай дома му й той си представи мократа, лъскава баластра под частично отстранените — или по-точно задигнати — релси и траверси. Тук с Вера живяха щастливо. Изкараха хубави времена. Запозна се с нея, когато тя работеше в златарското ателие „Джейкъбс и синове“. Там влизаха все големци да купуват сватбени халки или бижута за подаръци. Една вечер охранителната аларма се задейства и Банко — даващ дежурство като патрул — се отзова с виеща сирена там само след минута. Вътре ужасена млада жена отчаяно се опитваше да надвика пронизителния сигнал: започнала тук преди броени дни; тъкмо затваряла и сгрешила кода, докато активирала алармата. Банко разбра само откъслечни думи, но пък имаше време да огледа продавачката. Накрая тя се разплака, а той внимателно я прегърна, за да я утеши. Сякаш притегли в обятията си разтреперано, топло птиче. През следващите няколко седмици ходиха на кино, разхождаха се от слънчевата страна на тунела и тя му позволи една бърза целувка пред пътната врата. Живееше при родителите си. Беше родена в работническо семейство и от малка внасяше своя дял в семейния бюджет. И тя, и родителите й работели във фабрика „Естекс“. По едно време обаче развила тежка кашлица и лекарят неофициално я посъветвал да си потърси друга работа. С препоръки я взели в „Джейкъбс и синове“.
— Заплатата е по-ниска — обясни тя, — но пък ще живея по-дълго.
— Все още кашляш.
— Само в дъждовни дни.
— Тогава ще се погрижим да стоиш повече на слънце. Да се разходим в неделя?
Един ден половин година по-късно Банко влезе в златарското ателие и я попита какъв годежен пръстен би му препоръчала. Тя се смая, а той прихна да се смее.
Ожениха се и се пренесоха на втория етаж на тази къща. Беше тясно — само две стаи, а долу имаха съседи. Спастриха за това легло, в което сега лежеше той. Там се любеха. За да не притеснява съседите, Вера — страстна, но стеснителна жена — забавяше оргазма си, та да съвпадне с преминаването на влака. И докато той громолеше, разтрисаше стени и разлюляваше лампи, Вера се отдаваше на удоволствието без задръжки, викаше и забиваше нокти в гърба на Банко. Така направи и докато раждаше Флинс в същото това легло. Изчака влакът да приближи, закрещя, впила нокти в опакото на дланта му, и с напъни изтласка сина им от утробата си.
Следващата година купиха и първия етаж. Стана им по-широко. Бяха трима, можеше да се увеличат и още. Ала пет години по-късно останаха само двама — момче и мъж. Дробовете й отказаха. Лекарите хвърлиха вината върху замърсения въздух, върху отровите от фабриките: ниското атмосферно налягане ги притиска над града, а смогът го похлупва със задушлив капак. Когато отгоре на това човек от години страда от белодробно заболяване…
Банко винеше себе си. Как не успя да събере пари и да се преместят от другата страна на тунела, във Файф или другаде, където има слънце и въздух, годен за дишане!