Тя даде знак на сервитьора и той се доближи с поднос с две чаши.
— Ние… — прокашля се единият охранител.
— Всеки отказ ще бъде приет като лична обида — прекъсна го Лейди.
Охранителите размениха поглед с Дънкан, взеха чашите, пресушиха ги и ги върнаха върху подноса.
— Изключителен жест от ваша страна да се нагърбите с ангажимента да бъдете домакиня на това празненство, госпожо — каза Дънкан.
— Има си хас! Та вие ме направихте съпруга на началника на „Организирана престъпност“.
— Съпруга? Не знаех, че сте женени.
Тя наклони глава.
— Вие държите ли на формалностите, господин директоре?
— Ако под формалности разбирате правила — да, държа на тях. Изисква го естеството на работата ми. Както впрочем и естеството на вашата, предполагам.
— Съдбата на всяко казино зависи от пределно ясно поставения принцип, че правилата важат за всички, без изключение.
— Честно да си призная, досега не бях стъпвал в казино, госпожо. Знам, че в качеството ви на домакиня имате задължения, но ако е удобно, ще помоля за кратка опознавателна обиколка.
— С най-голямо удоволствие — усмихна се Лейди и го хвана подръка. — Елате.
Поведе Дънкан нагоре по стълбището към мецанина. Питаше се дали той се заглежда във високата цепка на роклята й. Ако сексапилът й му въздействаше, Дънкан го прикриваше много умело. Застанаха до парапета. В игралната зала нямаше много клиенти. Четирима стояха до най-голямата рулетка, масите за блекджек пустееха, а точно под Лейди и Дънкан четирима души играеха покер.
Останалите от компанията се бяха събрали на бара, където нямаше други посетители. Лейди забеляза как Макбет нервно опипва чашата си с вода, докато симулира, че слуша какво му говорят Малком и Ленокс.
— Преди дванайсет години, когато железопътната администрация се изнесе оттук, сградата се рушеше от течове и вандалски набези. Както добре знаете, само нашата административна област разрешава упражняването на хазартна дейност.
— Заслуга на директора Кенет.
— Бог да прости черната му душа. Имаме две малки и една голяма маса с рулетки. — Тя посочи. — Играе се френският вариант на рулетката. Играчите могат да залагат на сектори. Колелото е изработено от махагон, розово дърво и слонова кост.
— Наистина впечатляващо постижение, Лейди.
— Благодаря, господин директоре. Наистина ми струваше много усилия.
— Досетих се. Понякога човек неминуемо се пита какво ни мотивира нас, хората.
— Споделете каква е вашата движеща сила.
— Моята ли? — Той се позамисли. — Надеждата един ден този град да стане добро място за живеене.
— А какви подбуди се крият зад благовидните мотиви, които обикновено изтъкваме? Какви са вашите задни, егоистични, емоционални подбуди? Коя е тайната мисъл, която ви навестява нощем, след като тържествените речи са приключили?
— Сложен въпрос, Лейди.
— Единственият съществен въпрос, уважаеми директоре.
— Може и да сте права. — Той раздвижи кръгообразно рамене под смокинга. — Но най-вероятно на мен просто не ми е била нужна толкова силна мотивация. Паднаха ми се добри карти: роден съм в сравнително заможно семейство, където образованието, амбициите и кариерата се приемат като задължителни. Баща ми винаги е говорел открито за корупцията, ширеща се в обществения сектор — именно това не му позволи да се издигне. Продължих оттам, докъдето бе стигнал той, и се поучих от тактическите му грешки. Политиката е напълно възможно начинание и понякога се налага да си служиш със зло, за да се пребориш със злото. Действам по необходимост. Не съм светец, какъвто обичат да ме изкарват в пресата, госпожо.
— Обикновено светците не могат да се похвалят с други постижения освен с канонизирането си. Изцяло подкрепям вашата стратегия, директоре. Лично аз винаги се придържам към нея.
— Съвсем разбираемо е. Без да съм запознат с биографията ви в детайли, знам, че сте извървели по-дълъг и трънлив път от мен.
Лейди се засмя.
— Ще ме откриете в пожълтелите страници на архивите си, Дънкан. В продължение на няколко години си вадех хляба с най-стария занаят на света — това не е тайна. Но всички си имаме минало и — както се изразихте — сме действали по необходимост. Случайно да обичате хазартни игри? Предлагам ви тази вечер да поиграете за сметка на казиното.
— Благодаря за щедростта, Лейди, но това би значело да наруша правилата.
— Дори ако играете в качеството си на частно лице?
— Когато човек оглавява полицията, личният живот се превръща в неотделима част от професионалния. Освен това не играя хазарт, госпожо. Предпочитам да не се осланям на богините на съдбата, а да заслужа с труд всички мои евентуални печалби.