— И въпреки това сте стигнали до този пост и благодарение на — по вашите думи — добрите карти, раздадени при раждането ви.
— Казах „предпочитам“ — усмихна се той. — Животът е игра: или играеш с картите, които ти се падат, или ги хвърляш на масата.
— Ще позволите ли да кажа нещо, директоре? Защо се усмихвате?
— Заради въпроса ви, госпожо. Така или иначе ще кажете каквото сте си наумили, независимо дали ще ви позволя.
— Исках само да отбележа, скъпи Дънкан, че сте изтъкан от почтеност, мъж с морални устои и аз дълбоко уважавам вашата личност и принципите, които изповядвате. Не на последно място и защото имате смелостта да поверите на чист лист, какъвто е Макбет, толкова висока длъжност в ръководството.
— Благодаря ви, госпожо, но заслугата за повишението е изцяло на Макбет.
— Да не би неговото назначение да е част от антикорупционната ви програма?
— Корупцията прилича на нашествие на дървеници. Понякога се налага да събориш цялата къща, за да се отървеш от тази напаст. И да я издигнеш наново — с материали, незасегнати от заразата. Макбет е такъв материал. Не е бил част от управленския елит. Не е инфектиран.
— А Кодор е бил.
— Точно така, госпожо.
— Знам колко тежко е да изрежеш инфектирана плът. Двама от служителите ми злоупотребиха с доверието ми. — Тя се облегна на парапета и кимна към масата с рулетка. — И въпреки това плаках, когато се разделях с тях. Слабостта да се поблазниш от пари и богатство все пак е човешка. А аз съм прекалено мекушава. Вместо да размажа дървениците с пета, ги пуснах да си вървят по живо, по здраво. И как, мислите, ми се отблагодариха? Използваха моите идеи, усвоените при мен умения и пари, положително откраднати от моето казино, за да отворят игрален дом със съмнителна репутация, който не просто уронва престижа на бранша, а и отнема прехраната на нас, пионерите в тази сфера. Ако човек само прогони дървениците, те ще се завърнат. Трябваше да постъпя като вас, директоре.
— Като мен?
— Както вие постъпихте с Кодор.
— Беше изключено да позволя да се измъкне, при положение че е поддържал връзки със Свено.
— Имам предвид, че не оставихте работата наполовина свършена. Разполагахте с показанията само на един от „Норс Райдърс“. И най-глупавият съдия или съдебен заседател ще се досети за готовността на този тип да каже всичко само и само да се споразумее с полицията и да се отърве с по-малка присъда. Съществуваше опасност Кодор да се измъкне.
— Е, ние разполагахме с малко повече улики срещу него, госпожо.
— Но едва ли щяха да стигнат за осъдителна присъда. Беше налице рискът дървеницата Кодор да се отърве и после да се върне. А един съдебен процес срещу високопоставен полицай щеше да предизвика скандал, който да се разрасне неимоверно и да опръска с кал всички наоколо. Сега, когато се опитвате да си възвърнете доверието на гражданите, полицията се нуждае последно от нещо подобно. Изцяло подкрепям метода ви, директоре. Човек трябва да ги настъпи и да си разтърка подметката, за да се свърши веднъж завинаги.
Дънкан се усмихна.
— Анализът ви е доста точен, но дано не намеквате, че имам пръст в преждевременната кончина на Кодор.
— Опазил ме Бог. — Тя го докосна под лакътя. — Ще цитирам Банко: едно нещо може да се свърши по няколко начина.
— Например?
— Е… Например, да се обадиш на човека и да му заявиш, че е настъпил денят на Страшния съд; доказателствата са железни и след минути Спецотрядът ще нахлуе в дома му; ще бъде подложен на публичен линч, ще го дискредитират, името му ще бъде окаляно и окачено на позорния стълб. Разполага с броени минути.
Дънкан огледа масата за покер под тях.
— Ако имах бинокъл, щях да разгледам картите им — подхвърли той.
— О, да.
— А вие откъде се сдобихте с вашия бинокъл, госпожо? По рождение ли го имате?
Тя се засмя.
— Не, сдобих се с него с цената на горчив опит. Платих скъпо и прескъпо.
— Кодор служи в системата дълги години. Като повечето от нас и той не беше нито само добър, нито само лош. Навярно той и семейството му са заслужавали сам да избере по кой път да се измъкне. Не казвам нищо конкретно.
— В такъв случай вие сте по-благороден от мен, директоре. И аз щях да постъпя като вас, но единствено и само от егоистични подбуди. Наздраве.
Вдигнаха чаши и се чукнаха с шампанското.
— Като заговорихме за зорки очи — Лейди кимна към компанията долу на бара, — забелязвам, че Дъф и младата Кейтнес си разменят сигнали.