— Нашето его! Гладът, студът, страхът, нагонът и егото са най-мощните двигатели на човешкото поведение, Макбет. Защото престижът е ключ към уважението. Не ми връщай ключа, а го използвай! — Продължаваше да стиска реверите му, а устните й бяха толкова близо до неговите, че той усещаше вкуса на яростта й.
— Любов моя…
— Млък! Ако смяташ Дънкан за толкова почтен, нека ти разкажа как е убил Кодор, за да се избави от компрометиращите разкрития, които Кодор е можел да направи, ако бе останал жив.
— Лъжеш!
— Питай го, щом не ми вярваш.
— Казваш го само за да… за да…
— За да те подтикна да действаш — довърши тя.
Пусна го и притисна длан към смокинга му, сякаш за да усети как бие сърцето му.
— Представи си, че убиваш убиец, че пред теб е не Дънкан, а онзи бандит от „Норс Райдърс“, и всичко ще мине като по мед и масло.
— Не искам да минава като по мед и масло.
— Ако моралът ти взема надмощие, сети се какво ми обеща снощи, Макбет. То те задължава. Да не ми казваш, че онова, което видях, докато убиваше Ърнест Колъм, и взех за смелост, е било просто хлапашка безотговорност, защото тогава на карта е бил заложен не твоят живот, а животът на моето крупие? А сега, когато се налага да рискуваш нещо свое, бягаш като страхлива хиена?
Обвиненията й бяха безпочвени, ала въпреки това го жегнаха.
— Знаеш, че не е така — отчаяно възрази той.
— Тогава защо не спазиш обещанието си, Макбет?
— Ами… — Той преглътна, думите му бягаха. — Да не би ти да спазваш всичките си обещания?
— Аз ли не ги спазвам? Аз ли? — Тя се засмя пронизително, смаяна от въпроса. — Ако съм си обещала нещо и трябва да спазя това обещание, съм готова да откъсна от гръдта си сучещо пеленаче и да смажа главата му в стената. Как тогава бих нарушила думата, дадена на теб, единствения ми любим?
Макбет я гледаше. Вдишваше дъха й. Отровния й дъх. Усещаше как с всяка изминала секунда той го разколебава все повече и повече.
— Нима не разбираш! Ако нещо се обърка, Дънкан ще отсече и твоята глава.
— Нищо няма да се обърка. Чуй ме сега. Ще налея на Дънкан чаша от това бургундско вино и ще настоявам гардовете му поне да го опитат. Няма да усетят нищо особено във вкуса, но малко по-късно ще се почувстват замаяни. А легнат ли, ще заспят непробудно…
— Добре, но…
— Шшт! Понеже ще действаш с хладно оръжие, няма никаква опасност да се събудят. След като приключиш, ще намажеш гардовете с кръвта от остриетата и ще подхвърлиш кинжалите в леглата им. По-късно, когато ги събудиш…
— Добре помня нашия план. Но той си има слаби страни и…
— Това е твоят план, любов моя — хвана брадичката му и гризна меката част на ухото му. — И той е перфектен. Всички ще стигнат до извода, че гардовете на Дънкан са били наемници на Хеката. Колкото до следите, били са прекалено пияни да ги прикрият.
Макбет затвори очи.
— Ти можеш да раждаш само мъжкарчета, нали?
Лейди се засмя тихо и го целуна по врата.
Макбет хвана раменете й и внимателно я отдалечи от себе си.
— Това крие риск да се превърне в моята гибел, Лейди, нали си даваш сметка?
Тя се усмихна.
— Знаеш, че ще те последвам навсякъде.
Осма глава
Вечерята се състоя в ресторанта. От едната си страна домакинята настани Дъф, от другата — Дънкан. Срещу тях седеше Макбет, а до него — Кейтнес. Дъф забеляза, че Макбет и Кейтнес са много мълчаливи и почти не се хранят, но при толкова приповдигнато настроение и при толкова широка маса трудно можеше да се води разговор със сътрапезниците отсреща. Лейди разговаряше оживено и видимо се забавляваше в компанията на Дънкан, а Дъф слушаше Малком и полагаше огромни усилия да сподавя прозевките си.
— Кейтнес е красива тази вечер, нали?
Дъф се извърна към Лейди. Тя го гледаше усмихната с големите си невинни сини очи под огненочервената коса.
— Да, но не може да се мери с вас, госпожо — отвърна Дъф. И тутакси отчете, че произнесе комплимента без искрата, годна да му вдъхне живот.
— Тя не е просто красавица, а има и много други качества — продължи Лейди. — Като жена, работеща във вашия бранш, навярно е пожертвала много, за да израсне в професионално отношение. Например, не е създала семейство. Така си представям аз: Кейтнес е пожертвала мечтите си за семейство. Вие как мислите, Дъф?
Сиви очи. Сиви, не сини.
— Жените, които се стремят към кариера, жертват нещо, предполагам — отвърна той, вдигна си чашата и установи, че пак е празна. — Но семейството не е приоритет номер едно за всички хора. Сигурно ще се съгласите с мен, госпожо.