След първия изстрел Дъф се спусна към междинната врата. Лейди обаче го спря:
— Макбет забрани да…
При втория изстрел Дъф се отскубна, дръпна вратата със замах и влетя вътре. Закова се и огледа стаята. Двама мъже в две кресла, всеки с трето око в челото.
— „Норс Райдърс“ — уточни Макбет и прибра димящия пистолет в кобура. — Зад цялата работи стои Свено.
В коридора се разнесоха викове. Някой задумка по вратата.
— Пусни ги — нареди Макбет.
Дъф се подчини.
— Какво става тук? — попита запъхтян Малком. — Мили боже, да не би… Кой…?
— Аз — отвърна Макбет.
— Извадили са оръжие — добави Дъф.
Погледът на Малком скачаше объркано от Дъф към Макбет и пак обратно.
— Срещу теб ли? И защо?
— Защото дойдох да ги арестувам.
— Причината? — попита Ленокс.
— Убийство.
— Сър — Дъф погледна Малком, — опасявам се, че имаме лоши новини.
Малком примижа зад четвъртитите стъкла на очилата. Наведе се леко напред. Така боксьор се накланя, за да се мобилизира да посрещне удар. Не вижда юмрука на противника си, но предчувства, че вече лети към него.
Всички се обърнаха към фигурата, появила се на междинната врата.
— Директорът на полицията Дънкан е мъртъв — съобщи Лейди. — Бил е заклан с нож в съня си.
Последното изречение подтикна Дъф инстинктивно да се обърне към Макбет. Не само по себе си изречението съобщаваше новост за него, а защото прозвуча като отглас от изречение, произнесено през една ранна утрин в столовата на сиропиталище преди много години.
За секунда погледите им се срещнаха, после и двамата отвърнаха очи.
ВТОРА ЧАСТ
Десета глава
Сутринта, когато откриха убит в стаята му в „Инвернес“ директора на полицията Дънкан, за втори път в цялата история на казиното Лейди разпореди всички гости незабавно да напуснат сградата и на входа да окачат табела „затворено“.
Кейтнес пристигна с целия си наличен състав от криминалистиката и запечата целия етаж.
Участниците в снощния купон се събраха около голямата маса за рулетка в опразнената игрална зала.
Дъф гледаше заместник-директора Малком, седнал откъм едната къса страна на импровизираната съвещателна маса. Малком си беше свалил очилата и ги бършеше, докато се взираше втренчено в зеленото сукно, сякаш очакваше там да намери отговори на многото възникващи въпроси. Държеше първенството по ръст сред присъстващите и понякога Дъф се питаше защо заместник-директорът ходи винаги прегърбен: имаше ли нещо общо, че в качеството му на канцеларски плъх, заобиколен от хора с практически полицейски опит, се чувства неподготвен и инстинктивно се привежда, за да не изпусне нито един подхвърлен жокер или препоръка. Колкото до бледото му лице, едва ли беше в резултат от снощния запой. По-скоро защото най-неочаквано, като гръм от ясно небе, Малком осъмна директор на полицията в града.
Сякаш не смееше да срещне отправените към него погледи, погледите на колеги, които очакваха той да вземе думата.
Дъф се питаше и друго: дали не е прекалено строг към Малком. Бе всеизвестно, че в работата по изковаването на Дънкановата програма Малком изпълни ролята и на длето, и на чук. Но имаше ли качества на ръководител? Другите насядали около масата бяха натрупали дългогодишен стаж начело на ресорите си, а Малком бе прекарал дните си, подтичвайки сгърбен зад Дънкан — един вид асистент, само че доста високо платен.
— Господа — поде Малком и пак заби поглед в зеленото сукно. — Отиде си велик човек. Днес ще се огранича само с тези думи за Дънкан. — Сложи си очилата, вдигна глава и обходи с поглед присъстващите. — Ако беше жив, не би ни позволил да се потапяме в сантименталности и отчаяние. Щеше да изисква да вършим работата, за която сме назначени: да открием виновника или виновниците и да ги тикнем зад решетките. Затова моля да запазите сълзите и възпоминателните речи за по-нататък. По време на тази оперативка ще уточним и координираме първите си действия в разследването. Следващата ни среща ще се проведе в Главното управление в шест следобед. Съветвам ви веднага след края на нашата среща да позвъните на вашите съпруги и тем подобни… — Малком спря за секунда поглед върху Дъф, но Дъф не можа да прецени дали директорът влага подтекст в думите си — … и да ги предупредите, че през следващите няколко дни няма да се прибирате вкъщи. — Направи кратка пауза. — Защото най-важното в момента е да заловим човека, отнел ни директор Дънкан. — Последва продължителна пауза. — Дъф, ти оглавяваш „Убийства“. Искам предварителен доклад след час. Да включва констатираното от Кейтнес и хората й от местопрестъплението.