— Слушам.
— Ленокс, от теб искам подробно да проучиш личния живот на бодигардовете. Също къде са ходили през последните дни, с кого са контактували, какво са си купили, движения по банковите им сметки. Разпитайте семействата и близките им приятели. Ще ти бъдат предоставени всички нужни ресурси.
— Благодаря, сър.
— Макбет, ти вече свърши доста работа по случая, но ще искам още. Опитай се да свържеш това убийство с някой от големите играчи; кой има най-голям интерес от смъртта на Дънкан.
— Не е ли ясно като бял ден? — попита Макбет. — Потопихме пратката на Свено във фиорда, убихме двама от хората му и закопчахме половината „Норс Райдърс“. Свено отвръща на удара…
— За мен не е ясно като бял ден — възрази Малком. Другите го изгледаха изненадани. — Ако Дънкан бе продължил да осъществява програмата си, Свено само би спечелил. — Малком избута няколко жетона, останали на масата след светкавичната евакуация. — Какво беше първото обещание на Дънкан към този град? Да залови Хеката. Сега, след като разтури „Норс Райдърс“, Дънкан щеше да съсредоточи всички полицейски ресурси върху обявената цел. Какво би станало при успех?
— Ако Хеката отиде зад решетките, Свено ще се върне на бял кон — обади се Ленокс.
Малком кимна.
— Чак пък толкова — измърмори Макбет. — Наистина ли допускаш, че един озверял бандит като Свено е способен да разсъждава толкова рационално?
Малком леко повдигна вежда:
— Говорим за човек от работническата класа, който без образование и без чужда помощ държи крупен дял от наркобизнеса в този град вече повече от трийсет години. И питаш дали е способен да разсъждава рационално! Как няма да съумее да се абстрахира от личните си емоции, когато от това зависи бъдещето на бизнеса му!
— Има логика — подкрепи го Дъф. — Хеката ще намаже най-много от ликвидирането на Дънкан. Значи, според теб той е в дъното на цялата работа?
— Не се ангажирам с конкретна хипотеза, но Дънкан многократно е заявявал на всеослушание, че арестът на Хеката е приоритет номер едно. За Хеката всеки друг полицейски директор би бил за предпочитане пред Дънкан.
— Особено ако въпросният директор е послушко — добави Дъф и чак тогава си даде сметка как могат да се изтълкуват думите му. Затвори очи. — Извинявай, Малком, не исках да прозвучи така…
— Няма проблем — увери го Малком. — Тук всеки има право да разсъждава и да се изказва свободно. Твоите думи са следствие от моите разсъждения. Възможно е Хеката да смята, че аз ще му бъда по-удобен от Дънкан. Да му покажем, че греши. — Малком премести жетоните върху черен сектор. — И така, първоначалната ни работна хипотеза е Хеката. Дано в шест часа знаем повече. А сега на работа.
Банко усети как сънят го напуска. Как го напуска Вера. Примига. Църковните камбани ли го бяха събудили? Не. В стаята имаше някого. До прозореца стоеше човек и разглеждаше рамкирана фотография.
— Махмурлук, а? — попита мъжът, без да откъсва очи от снимката.
— Макбет? Как…
— Флинс ми отвори. Видях, че се е нанесъл в моята стая. Носи и трандафорите, дето ти ми ги купи.
— Колко е часът?
— А пък аз си мислех, че обувките с остър връх вече са демоде.
— Точно по тази причина ти не си ги взе, като се изнесе. Но за Флинс твоите вещи са реликви.
— Затрупал се е с книги и учебници. Много е прилежен. С тази нагласа ще стигне далеч.
— Упорит е, да.
— Старанието обаче невинаги е достатъчна гаранция за успех, защото конкуренцията е голяма. Всичко опира до шанс, до способност и до смелост да се възползваш от предоставилата се възможност. Сещаш ли се кой е правил тази снимка?
Макбет му показа фотографията, Флинс и Банко под изсъхналото ябълково дърво. Върху тях падаше сянката на фотографа.
— Ти я направи. Какво искаш? — Банко си разтърка лицето.
Макбет беше прав. Наистина го мъчеше махмурлук.
— Дънкан е мъртъв.
Банко отпусна ръце върху завивката.
— Какви ги говориш?
— Бодигардовете му са го заклали снощи в „Инвернес“, докато е спял.
Банко усети пристъп на гадене и вдиша дълбоко няколко пъти, за да не повърне.
— Ето ти я възможността — подхвърли Макбет. — Изправени сме пред избор. Единият път води в ада, другият — в рая. Дойдох да те питам ти по кой ще поемеш.
— В смисъл?
— Искам да знам дали си с мен.
— Нали вече ти отговорих. С теб съм.