— Дали разбирам?
— Дайте ми значката си.
Малком извади месинговата плочка от джоба на якето си и я подаде на Банко. Той веднага я запрати към водата. Тя полетя над ръба на кея, цопна и се устреми към дъното.
— Какво нещо е месингът… Блести, но потъва като ютия. Гравитацията е неумолима, сър, притегля всичко в калта. Трябва да изчезнете, сър. Да изчезнете завинаги.
В съвещателната зала Макбет си погледна часовника.
Шест и двайсет и девет. Вратата се отвори. Секретарката на Ленокс провря глава и съобщи, че още не могат да влязат във връзка с Малком. Знаело се само, че се върнал в Управлението, но в гаража обърнал и пак потеглил. Никой не знаел накъде — нито дори дъщеря му Джулия.
— Благодаря, Присила. — Ленокс се обърна към колегите си. — Е, предлагам да започваме без…
Макбет усети, че сега е моментът. Моментът, за който бяха говорили с Лейди, моментът на възникналия лидерски вакуум. Онзи, който поеме командването именно в този момент, ще се превърне в човека, подсъзнателно възприеман от околните като новия лидер. Затова решително и гръмко прекъсна Ленокс:
— Прощавай, Ленокс. Присила — извика той към вратата, — ще се погрижиш ли да разпратят съобщение до всички патрули със снимка на Малком и данните на автомобила му? Засега само до патрулите, формулирай го така, че да не буди тревога. Просто Главното управление иска да се свърже с Малком възможно по-скоро. Благодаря ти. — Макбет се обърна към другите: — Извини ме, че давам разпореждания на твоята секретарка, Ленокс, но навярно повечето от присъстващите споделят безпокойството ми… Е, да започваме. Някой възразява ли аз да водя оперативката до завръщането на Малком?
Огледа колегите си. Кейтнес, Ленокс, Дъф. Нуждаеха се от време да помислят, преди да им хрумне онова, което Ленокс отбеляза след делово покашляне:
— Съгласно служебната йерархия, в момента ти си шефът, Макбет. Давай.
— Благодаря, Ленокс. Ще затвориш ли прозореца зад теб? Започваме с бодигардовете. „Антикорупция“ откри ли нещо?
— До момента не — отговори Ленокс, докато се бореше с райберите. — Никакви нередности, нищо съмнително. Подозрение буди единствено именно липсата на нередности.
— Никакви съмнителни нови контакти, никакви покупки на луксозни стоки, никакви големи постъпления по сметките им?
Ленокс поклати глава.
— Изглеждат чисти като сълза.
— Според мен някога наистина са били чисти — обади се Дъф. — Но и най-чистите рицари могат да бъдат отровени и подкупени, стига да намериш пролука в доспехите им. Хеката явно е намерил.
— Значи и ние ще я намерим — кимна Макбет. — Продължавай да търсиш, Ленокс.
— Слушам.
Той сякаш се канеше да добави „сър“ накрая. Не го изрече, ала всички го чуха.
— Дъф, спомена, че си говорил с информаторите от стария ти отдел.
— По думите им покушението дошло като шок за всички, работещи на улицата. Никой нищо не знаел, но всички предполагали, че е работа на Хеката. Млад мъж на Централната гара спомена, че полицай се отбил да иска дрога. Не знае дали е наш информатор от отдела, но със сигурност не бил бодигард на Дънкан. Продължаваме да издирваме адреса на Хеката, но както ви е известно, това е толкова трудно, колкото и да локализираш Свено.
— Благодаря, Дъф. Огледът на местопрестъплението, Кейтнес?
— Очакваните находки. — Тя си погледна бележника. — Идентифицирахме всички отпечатъци в стаята на мъртвия: на три камериерки, на бодигардовете, на Лейди, на Макбет и на Дъф, за които знаем, че са влизали вътре. Един комплект отпечатъци остана неизвестен, но впоследствие се оказа на бивш гост на хотела. Всъщност не съм права, като казвам очаквани находки. Обикновено се очаква в хотелска стая да се натъкнеш на куп неидентифицирани отпечатъци.
— Управителката на „Инвернес“ е безкомпромисна по отношение на хигиената — сухо подхвърли Макбет.
— От „Съдебна медицина“ потвърдиха, че причина за смъртта са двете прободни рани, нанесени с нож във врата. Раните съвпадат с големината и формата на острието на намерените кинжали. И макар гардовете да са се опитали да ги избършат в чаршафите и дрехите си, по остриетата и дръжките имаше предостатъчно кръв. Лабораторният анализ потвърждава, че кръвта е на мъртвия.
— Може ли вместо мъртвия да казваме Дънкан? — помоли Макбет.
— Както желаеш. Единият нож е по-окървавен, защото именно с него е била прерязана сънната артерия на мъ… на Дънкан. От нея е изригнала струя кръв и е покапала по чаршафа, както се вижда на тази снимка. — Кейтнес избута черно-бял кадър към средата на масата. Другите послушно огледаха фотографията. — Пълният доклад от аутопсията ще бъде готов вдругиден. Тогава ще знаем повече.