— Какво значи повече? — попита Дъф. — Какво е ял на вечеря? Това вече го знаем, нали вечеряхме заедно. Или от какви болести е страдал, но не е умрял? Ако ще действаме експедитивно, а в тази ситуация това е от ключово значение, трябва да отсеем само съществената информация.
— Аутопсията — произнесе Кейтнес и Макбет долови треперене в гласа й — може да потвърди или да опровергае хипотезата ни. Това според мен е важно.
— Напълно си права, Кейтнес — подкрепи я Макбет. — Друго?
Тя показа още снимков материал, докладва за всички медицински и веществени находки. Нито една от тях обаче не сочеше в посока, различна от водещата версия според разследващите: двамата охранители са убили Дънкан. Екипът единодушно смяташе, че охранителите нямат личен мотив и вероятно са само изпълнители. Спорът обаче дали поръчителят е Хеката, или друг, беше кратък и безрезултатен.
Макбет предложи да отложат пресконференцията за десет часа с надеждата дотогава да открият и информират Малком. Ленокс смяташе за по-подходящо да я насрочат за девет, защото в неделя вестниците приключвали броевете си по-рано.
— Прав си, Ленокс, но ние се съобразяваме с нашия дневен ред, а не какви тиражи ще продадат вестниците утре.
— Просто ми се струва глупаво да им правим сечено — настоя Ленокс. — Отскоро сме на тези постове и не е никак умно още в самото начало да си навличаме гнева на журналистите.
— Благодаря ти за изказаното мнение — кимна Макбет. — Ако междувременно Малком не се появи и не разпореди друго, се събираме тук в девет часа, за да обсъдим кои факти ще оповестим на пресконференцията.
— А кой ще я води? — попита Дъф.
В този момента вратата се открехна. Пак беше Присила, секретарката на Ленокс.
— Простете, господа. Патрулът, който обхожда доковете, съобщи, че там е открил колата на Малком. Празна е. Нито следа от Малком.
Макбет вкуси тишината в залата. Полюбува се на усещането, че знае повече от всички. И на контрола, който това знание му осигуряваше.
— Къде на товарното пристанище? — поинтересува се Макбет.
— На кея, до един от каналите.
— Прати водолазен екип.
— Водолази? — изненада се Ленокс. — Не е ли твърде при…
— Господин Макбет е прав — прекъсна го Присила и мъжете се обърнаха смаяно към нея. Тя преглътна с усилие. — На седалката са намерили писмо.
Дванайсета глава
Пресконференцията започна точно в десет. Макбет влезе в зала „Скоун“ и тръгна към трибуната. Отвсякъде лумнаха светкавици и по стената зад Макбет зашари сянката му — разкривена и скъсена. Той постави куп листове пред себе си, гледа ги няколко секунди, покашля се и вдигна очи към препълнените редове. Преди не обичаше да говори пред публика. Някога само мисълта за това го плашеше повече и от най-рискованата спецакция. С времето успя донякъде да преодолее този свой страх. Сега, тази вечер, изпитваше дори радост от предстоящото. Знаеше, че ще му достави удоволствие, защото контролираше ситуацията и беше по-осведомен от всички други. Освен това току-що бе смръкнал магистралка адска смес. Повече не му трябваше.
— Добър вечер. Аз съм комисар Макбет и оглавявам „Оргкрим“. Както знаете, в шест часа и четирийсет и две минути тази сутрин директорът на полицията Дънкан беше открит мъртъв в казино „Инвернес“. Броени минути по-късно полицай застреля първоначалните заподозрени за убийството — полицай Андрианов и полицай Хенеси, лични охранители на Дънкан, след като при опит за арест са извадили оръжие. Преди час разпратихме до медиите прессъобщение, в което най-подробно се изясняват фактическите обстоятелства около престъплението и се оповестяват резултатите от проведените до момента експертизи, както и първоначалните ни предположения. Затова очаквам пресконференцията да приключи бързо. Искам обаче да направя няколко уточнения от професионален характер.
Макбет си пое дъх. Един от репортерите не се сдържа:
— Какво знаете за Малком? — Въпросът отекна в залата.
— Мъртъв ли е? — прогърмя втори глас.
Макбет погледна листовете и ги премести настрани.
— Ако уважаемите журналисти смятат, че сме изчерпили темата за убийството на директор Дънкан, нямам нищо против да се прехвърлим към изчезването на заместник-директора.
— Не сме изчерпили темата, но искаме да знаем най-важното, защото след малко приключваме броя — извика един с по-дълъг стаж в гилдията.