— Добре. Заместник-директорът Малком не се появи на оперативна тук, в Главното управление, насрочена за осемнайсет часа. Това явно ви е известно. Тъй като по-рано днес беше убит директорът Дънкан, отсъствието на Малком ни обезпокои. Разпратихме съобщение до дежурните патрули и следобед колегите откриха автомобила му на товарното пристанище. Впоследствие в района бяха предприети издирвателни действия, включително с водолазни екипи. Открит беше…
— Трупът?
— … този предмет. — Макбет вдигна кръгла метална плочка, която проблесна под светлината от телевизионните прожектори. — Това е служебната значка на Малком. Намерена е на дъното на канал в непосредствена близост до кея.
— Допускате ли някой да го е убил?
— Да — отговори Макбет и в последвалата пълна тишина лицето му запази непроницаемото си изражение. — Ако „някой“ включва и самия Малком.
Макбет обходи с поглед присъстващите и продължи:
— Върху предната пасажерска седалка на автомобила му открихме писмо. — Макбет погледна листа пред себе си, прочисти гърло и зачете: — „Норс Райдърс“ заплашиха да отнемат живота на моята дъщеря Джулия, ако не им помогна да убият директор Дънкан. Съдействах им, но те продължиха да ме изнудват за още и още услуги. Знам, че докато съм жив, заплахата непрестанно ще тегне над дъщеря ми. По тази причина — и от срам заради извършеното — избрах да се удавя.“ Подпис: заместник-директор на полицията Малком. — Макбет вдигна очи. — Първият въпрос, който си зададохме и който вероятно вълнува и вас, е дали писмото не е фалшиво. Отделът по криминалистика потвърди, че писмото е напечатано на пишещата машина на Малком в Главното управление, че върху хартията има негови отпечатъци, а подписът му е автентичен.
Присъстващите в залата явно се нуждаеха от няколко секунди, за да асимилират чутото. После се разнесоха пронизителни гласове:
— Разполагате ли и с друга информация, потвърждаваща, че Малком стои зад убийството на Дънкан?
— По какъв точно начин Малком е подпомогнал „Норс Райдърс“ в ликвидирането на директора?
— Да разбираме ли, че охранителите на Дънкан са били във връзки с престъпния свят?
— Допускате ли и други полицейски служители да са замесени?
Макбет вдигна отбранително ръце.
— Няма да отговаряме на въпроси, касаещи покушението над Дънкан, за да не даваме повод за излишни спекулации. Приемам само въпроси за изчезването на Малком. Моля, изчаквайте се.
Тишина. След малко се обади единствената репортерка в залата:
— Да разбираме ли, че сте открили значката, но не и трупа на Малком?
— Дъното е тинесто, а водата около града ни е силно замърсена. Една лека метална значка не потъва дълбоко в тинята, както би потънало човешко тяло. Освен това месингът отразява светлината. Навярно намирането на трупа ще отнеме време.
Макбет видя как журналистите дружно се нахвърлиха върху бележниците си.
— Дали причината не е по-скоро течение, отнесло трупа? — попита някой с гърлено „р“.
— Възможно е — потвърди Макбет и сред множеството откри човека с характерното произношение.
Уолт Кайт. Един от малцината, които не си водеха записки. Не му се налагаше, защото диктофонът на радиото стоеше върху масата пред Макбет.
— Ако Малком е убил Дънкан и се е разкаял за постъпката си, защо…
— Стоп. — Макбет вдигна ръка. — Вече обявих, че няма да обсъждам убийството на Дънкан, преди да разполагаме с повече информация. А сега ви моля за извинение, но трябва да се връщаме към работните си задължения. В момента е важно да проведем бързо и ефективно разследване с наличните ресурси. Необходимо е също да намерим заместници на двете ръководни фигури и да осигурим приемственост, за да може полицията да продължи да си върши работата.
— Вярно ли е, че в момента вие изпълнявате длъжността директор на полицията, Макбет?
— Формално погледнато, да.
— А на практика?
— На практика… — Макбет направи кратка пауза. Хвърли бърз поглед към листа. Облиза устни. — … ние сме екип опитни ръководители, които вече са поели кормилото и които — смея да твърдя — контролират ситуацията. Но не се страхувам да призная, че за да се опита човек да се доближи до класата на Дънкан, се иска голям кураж. Дънкан умееше да мисли в перспектива. Загина геройски в борбата срещу злите сили. Днес те си въобразяват, че са ни надвили — стисна ръбовете на катедрата и се наведе напред. — Ала успяха само да укрепят решимостта ни тази изгубена битка да постави началото на поредица от сражения, които накрая ще доведат до безапелационна победа на доброто. На справедливостта. На безопасността. Победа, която ще обезпечи възраждане и обновление и ще възстанови благоденствие. Не можем обаче да се справим сами; за целта ни е нужно вашето доверие и доверието на всички наши съграждани. Получим ли го, ще продължим завещаното ни от Дънкан. Лично… — той вдигна длан като за клетва —… гарантирам, че няма да спрем, докато не постигнем целите, набелязани от Дънкан, в името на нашия град и на неговите граждани.