— Прибрал си се?
Застанал на прага на детската стая, Дъф се обърна към изненадания глас. Мередит си беше наметнала халат. Потреперваше, скръстила зиморничаво ръце.
— Реших да се отбия за малко — прошепна той. — Не исках да те будя. Юън защо не е в стаята си?
Синът им се беше сгушил до кака си.
Мередит въздъхна.
— Когато не може да заспи, си ляга при Емили. Мислех, че и днес ще нощуваш в града.
— Така ни наредиха, но имах нужда да се откъсна за малко. Да си взема чисти дрехи. Да проверя дали все още съществувате. Ще подремна в гостната и после тръгвам.
— Отивам да ти оправя леглото. Гладен ли си?
— Не. Като стана, ще хапна един сандвич.
— Ще ти приготвя закуска. И без това не ми се спи.
— Лягай си, Мередит. Ще постоя тук и после сам ще си оправя леглото.
— Както кажеш.
Тя постоя със скръстени ръце, загледана в него, но в тъмното той не успя да види очите й. После Мередит се обърна и се прибра в стаята си.
Тринайсета глава
— Интересува ме причината. — Дъф се облакъти на масата и подпря брадичка върху сплетените си пръсти. — Защо Андрианов и Хенеси не са избягали? Защо двама предатели първо заколват шефа си, а после лягат да спят в съседната стая, омазани до ушите с кръв и улики? Хайде, нали сте следователи! Все трябва да ви хрумне поне едно шибано предположение!
Огледа се. И дванайсетимата следователи от отдел „Убийства“ присъстваха, ала само един си отвори устата — и то за да се прозине. Дали бяха толкова мълчаливи, защото беше началото на работната седмица? С понеделника ли да си обясни, че са заспали и безучастни? Ами! Не ги ли стегне, тези муцуни щяха да изглеждат по същия начин и утре. Неслучайно отдел „Убийства“ изкара два месеца без началник, след като Дънкан постави на бившия шеф ултиматум: или си подава оставката, или срещу него ще започне вътрешно разследване по подозрения в корупция. Просто липсваха достатъчно квалифицирани кандидати за поста. По времето на Кенет „Убийства“ отчиташе най-ниската разкриваемост в страната. Корупцията не беше единствената причина. Докато едноименният отдел в Капитол бе обрал каймака, тукашният приютяваше утайката от най-безхарактерните и некадърни полицаи в Главното управление.
— Това трябва непременно да се промени — бе заявил Дънкан. — Успехът или фиаското на един отдел „Убийства“ е сред ключовите фактори за общественото доверие в полицията. Затова възлагам тази задача на един от най-добрите ми хора. На теб, Дъф.
Дънкан определено знаеше как да поднесе на служителите си лоши новини по вдъхновяващ начин.
Дъф простена. Върху бюрото му се беше натрупала купчина доклади. Струваха по-малко и от хартията, върху която бяха напечатани. Представляваха подробни разпити на гости в „Инвернес“. Всички разказваха една и съща история: нито видели, нито чули нещо друго освен адската буря. Дъф си даваше сметка, че хората му мълчат, защото се боят от гнева му, но му беше все едно. Не държеше подчинените му да го харесват. Ако страхът им действа мотивиращо, толкова по-добре.
— Значи, охранителите са нанкали като младенци, така ли излиза? Изморени от дългия работен ден. Кой от тук присъстващите идиоти гласува за тази версия?
Никаква реакция.
— А кой не вярва в нея?
— Не като младенци, а като упоени — обади се Кейтнес, току-що влетяла в залата. — Простете за закъснението, но трябваше да взема това. — Тя размаха сноп листове — най-вероятно поредния доклад.
Кейтнес звучно шляпна листовете върху масата. „Съдебна медицина“ — пишеше най-отгоре.
— Кръвните проби на Хенеси и Андрианов показват наличие на бензодиазепини, и то в количество, достатъчно за дванайсетчасов сън.
Кейтнес седна на един от свободните столове.
— Телохранители вземат приспивателни? — усъмни се Дъф.
— В по-малки дози само отпускат нервната система — поясни един от следователите в дъното на стаята и се залюля на стола. — Когато ти предстои да извършиш покушение срещу началника си, малко или много те тресе шубе. Голяма част от банковите обирджии вземат бензодиазепини преди удар.
— И точно затова оплескват нещата — обади се друг следовател в бял пуловер с поло яка и презраменен кобур. Кожата около носа му потреперваше.
Разнесе се краткотраен смях.
— Какво ще кажеш, Кейтнес? — попита Дъф.
— Без да съм специалист по изграждане на версии, ми се струва ясно като бял ден: охранителите са имали нужда от нещо да намали напрежението, но поради липса на опит с такива препарати са ги предозирали. По времето на самото убийство успокоителното е дало желания ефект.