Седна на леглото, погали го по бузата, по гъстите черни къдрици и леко го разтърси. Изпод клепачите се появиха две бели ивици.
— Директоре! Време е да ставаш. Градът гори!
Тя се засмя. Макбет изпъшка и се обърна на хълбок с гръб към нея.
— Колко е часът?
— Много.
— Сънувах, че е неделя.
— Май доста неща си сънувал.
— Да, проклетата…
— Какво?
— Нищо. Насън чух камбани за буря. Църковни камбани призоваваха към покаяние, изповед и детско кръщене.
— Колко пъти да ти повтарям да не споменаваш тази дума.
— Кръщене ли?
— Макбет!
— Извинявай!
— До пресконференцията остават по-малко от два часа. В полицията сигурно вече се чудят къде се бави началникът.
Макбет спусна крака през ръба на леглото. Лейди го спря, обхвана лицето му с длани и се взря в очите му. Зениците изглеждаха нормални. Тя отскубна едно заблудено косъмче от веждата му.
— Нали не си забравил за вечерята довечера? — Лейди продължаваше да оглежда критично веждите му.
— Не е ли неприлично — толкова скоро след кончината на Дънкан?
— Нима да вдигам банкет. Целта е да поддържаме контакти. Пък и нали трябва да се храним, любов моя.
— Кой ще дойде?
— Всички поканени. Кметът, част от колегите ти. — Един сив косъм се изплъзна между дългите й червени нокти. — Ще обсъдим спазването на законите за хазартната дейност. В днешния вестник на първа страница излезе статия, че в „Обелиска“ се практикува проституция, организирана от самото казино, и че по закон то трябва да бъде затворено.
— Каква полза, че редакторката ти е приятелка и пише по твоя поръчка, като никой не чете вестника?
— Няма, наистина. Сега обаче мъжът ми е директор на полицията.
— Ох!
— Сивите коси отиват на шефовете. Днес ще се обадя на фризьора ми да го питам ще може ли да ти боядиса дискретно косата по слепоочията.
— Слепоочията ми не се виждат.
— Ще те подстрижем малко и ще се виждат.
— Абсурд!
— Може кметът Туртел да смята, че градът му заслужава полицейски директор с достолепен вид, а не с външност на хлапак.
— Да не си се разтревожила?
Лейди сви рамене.
— Обикновено кметът не се меси в полицейската йерархия, но все пак формално той назначава шефа на полицията. Трябва да се застраховаме, че няма да му хрумне някоя щуротия.
— Как?
— Може да се наложи да се снабдим с оръжие, ако Туртел, противно на очакванията, реши да се прави на интересен. Не мисли сега за това, любов моя.
— Добре. Като каза оръжие…
Тя спря да оглежда веждите му. Знаеше какво предвещава този тон.
— Премълчал ли си нещо от мен, любов моя?
— Банко…
— Какво за него?
— Почвам да се чудя дали мога да му имам доверие; дали не си плете кошницата — своята и на Флинс. — Макбет си пое дъх — знак за Лейди, че предстои да чуе най-същественото: — Вчера Банко не е убил Малком, а го е изпратил в Капитол. Оправда се с обяснението, че пощадявайки живота на Малком, се предпазваме от излишни рискове.
Той чакаше нейната реакция и тя го знаеше. За негова изненада Лейди не изглеждаше втрещена. Тя се усмихна:
— Моментът не е подходящ да се стъписваме. Според теб какво крои Банко?
— Заплашил Малком и той нямало да гъкне — така твърди. Аз обаче си мисля, че двамата са влезли в заговор, от който Банко ще спечели повече, отколкото ако стане мой заместник.
— Скъпи, допускаш ли наистина добрият стар Банко да таи амбиции за директорското място?
— Не, не. Банко винаги е бил от хората, които предпочитат да следват, а не да предвождат. Но таи големи амбиции за сина си. Аз съм само петнайсет години по-голям от него. Докато дойде време да се оттегля от директорския пост, Флинс ще остарее и посивее. Виж, друго ще е, ако поста сега заеме мъж на възрастта на Малком. След някоя и друга година ще се пенсионира и Флинс ще се намърда на неговия стол.
— Изморен си и си затормозен от мислене, скъпи. Банко е прекалено лоялен и не би постъпил така. Сам си ми казвал, че за теб би горял и в ада.
— Беше лоялен към мен. Какъвто бях към него и аз. — Макбет се изправи и застана пред голямото огледало в златна рамка на стената. — Но ако човек погледне по-задълбочено, тази двустранна лоялност е облагодетелствала повече Банко. Май така излиза. Защото той все играеше ролята на хиената: стъпва в следите на лъва и намазва от чуждата плячка. Аз го назначих за мой заместник в Спецотряда, пак аз го направих заместник-шеф в „Оргкрим“. Като се замисля, богато и пребогато съм го възнаградил за услугите, които ми е направил.