Мъжът го изгледа продължително и свали пушката.
— Вече няма как да навредите на това място.
— Знам. Свено ще хареса поръчката, гарантирам.
Стените на малкия кабинет на Сержанта бяха облепени с плакати на мотоциклети и покрити с рафтове, отрупани с резервни части. В кабинета имаше бюро, телефон, поставки за листове. И стол за посетители.
— Не се настанявай твърде удобно, ченге.
— Искам да дам заявка за мокра поръчка.
Дори да беше шокиран, Сержанта не го показа.
— Сбъркал си адреса. Вече не вършим такива неща за полицията.
— Значи, слуховете са верни? Случвало се е да пречупвате тоя-оня по поръчка на хора на Кенет?
— Ако няма друго…
— Само че този път няма да очиствате конкурент. — Макбет се наведе напред на стола. — А две ченгета. В замяна веднага ще освободя хората ти от ареста и обвиненията срещу тях ще паднат.
— И на какво основание? — повдигна вежда Сержанта.
— Процедурни грешки по делото. Изгубени улики. Такива неуредици се случват непрекъснато. Щом директорът на полицията заяви, че едно дело няма да тръгне в съда, значи няма да тръгне.
— Продължавай. — Сержанта скръсти ръце.
— Първият, набелязан за ликвидиране, е онзи, дето се погрижи пратката, от която щяхте да си вадите хляба, да се озове във фиорда. Старши инспектор Банко. — Макбет видя как Сержанта кимна леко. — Другият е бъдещо ченге, което един ден ще потапя наркопратки.
— И защо ги искаш мъртви?
— Има ли значение?
— Обикновено не питам, но тук става дума за ченгета. Ще се вдигне голяма патърдия.
— Не и в този случай. Известни са ни връзките на старши инспектор Банко с Хеката. Просто не можем да ги докажем. Затова се налага да се отървем от него по друг начин. Този е най-добрият, смятаме ние.
Сержанта кимна. Макбет беше очаквал това обяснение да му вдъхне доверие.
— Как да сме сигурни, че ще спазиш твоята част от сделката?
— Ще ти кажа. — Макбет присви очи и огледа еротичния календар над главата на Сержанта. — В бара има петима свидетели, които могат да разкажат как директорът на полицията Макбет е дошъл тук лично с молбата да изпълните негова поръчка. Нали не очакваш да ви дам повод да ме разнасяте?
Сержанта се отпусна назад върху стола и облегалката се удари в стената. Оглеждаше изпитателно Макбет, докато проръмжаваше и си подръпваше брадата.
— Кога и къде искаш да бъде извършено убийството — в случай че се наемем?
— Тази вечер. Знаеш ли къде се намира възвишението „Бесилката“ във Втори район запад?
— Там са обесили прапрадядо ми.
— По главния път точно над уличките, където богаташите пазаруват, има голямо кръстовище.
— Сещам се.
— Мишените ще пътуват в черно волво „РУ“. Ще се намира близо до кръстовището между шест и половина и седем без десет. Най-вероятно в седем без четвърт, защото шофьорът държи на точността.
— Хм. В района бъка от патрулки.
— Тази вечер ще е различно — усмихна се Макбет.
— Сериозно? Ще си помисля и преди четири ще имаш отговор.
Макбет се изсмя.
— Искаш да кажеш, че Свено ще си помисли. Извади химикалка да ти издиктувам моя телефонен номер и регистрационния номер на волвото. А, да не забравя…
— Какво?
— Искам главите им.
— Моля?
— Главите на двете ченгета. Искам да ми ги донесете.
„Ти луд ли си?“ — изразяваше физиономията на Сержанта.
— Клиентът иска обратна разписка — уточни Макбет. — При последната поръчка да пратят някого на оня свят не си поисках. Груба грешка, защото не изпълниха дословно указанията ми.
Едва в късния следобед Дъф успя да вземе решение.
От сутринта главата му гъмжеше от въпроси, но те се придвижваха мъчно по мозъчните му канали. Едва-едва кретаха и автомобилите по шосето пред Дъф в момента. По моста „Кенет“ още се бавеха с ремонта на мантинелата и трафикът на изток беше пренасочен към Стария мост. Автомобилната колона се извиваше чак до Втори район. Дъф пъплеше от кръстовище на кръстовище, а то повдигаше въпроса „Накъде? Надясно, наляво или направо?“.
Дъф се чувстваше изправен и пред тежък вътрешен кръстопът. Да информира ли Макбет и ръководството какво узна от наркоманчето на кея?
Или да премълчи? Защото не беше изключено едноокото хлапе да е излъгало или Банко да успее да опровергае обвиненията. Какви ще бъдат последствията за Дъф, ако в тази и бездруго объркана ситуация набеди незаслужено Банко, който благодарение на Макбет се бе превърнал в един от силните на деня?
Дъф можеше, естествено, да изложи получената информация, без да се ангажира с мнение и да остави Ленокс и Макбет да преценят доколко е достоверна. Но така щеше да се лиши от възможността да натрупа точки, като лично закопчае и разобличи Банко. А в момента Дъф имаше въпиюща нужда да лъсне професионалния си имидж.