— В наши дни това е много популярна теория. — Банко изтръска пепел от цигарата си и си погледна часовника. — Плати ли му за нея?
— Не. Платих му обаче за друга информация. В деня на изчезването на Малком момчето го видяло на кея заедно с теб.
На път към устата на Банко цигарата замръзна във въздуха. Той се засмя.
— С мен? Как ли пък не.
— Момчето описа убедително и външността ти, и колата ти.
— На кея не съм бил нито аз, нито колата ми. Не ми се вярва да си похарчил обществени средства за подобни врели-некипели. Кой блъфира — ти или наркоманчето?
Лъхна ги студен вятър и Дъф потрепери.
— По думите на момчето Малком бил в компанията на възрастен мъж, чест спътник на Макбет. Мъжът дошъл с волво „РУ“. Носел пистолет. На мое място ти нямаше ли да платиш за тази информация?
— Само ако съм отчаян. — Банко изгаси угарката в парапета от ковано желязо. — Впрочем, не, дори тогава не бих го направил — при положение че се опитват да натопят мой колега.
— Защото за теб лоялността е на пиедестал, нали?
— Полицейската общност е немислима без професионална лоялност.
— Докъде се простира твоята лоялност към системата?
— Аз съм просто устроен човек, Дъф. Не разбирам накъде биеш.
— Щом си толкова лоялен към службата, предай ни Малком. В името на общността. — Дъф посочи сивата пелена от мъгла и дъжд пред тях. — В името на този град. Къде в Капитол се укрива убиецът на Дънкан?
Банко духна фаса и от него се посипа пепел. После го прибра в джоба на палтото си.
— Нищо не знам за Малком. Флинс! Прощавай, господин комисар, но закъсняваме, а сме канени на вечеря.
Банко се спусна по трите стъпала и излезе под дъжда. Дъф го последва.
— Говори с мен, Банко! Виждам, че те мъчи вина и гузна съвест. Не си зъл, не си и подлец. Някой по-висшестоящ те е вкарал в грях. Доверил си се на неговата преценка. А той те е предал. Трябва да заловим Малком!
— Флинс! — извика Банко към къщата, докато отключваше автомобила си.
— Или искаш да ни завърти спиралата на хаоса и да се отприщят анархистични настроения? Нашите предци строяха железопътни линии и училища. Ние строим бардаци и казина.
Банко се качи в колата и натисна два пъти клаксона.
Вратата на къщата се отвори, Флинс, издокаран в костюм, излезе на стълбите и се позабави, докато си отвори чадъра.
Банко смъкна прозореца, навярно за да не се запотява предното стъкло. Дъф провря ръце и натисна прозореца, за да го свали още малко, докато говореше през тесния процеп:
— Чуй ме, Банко. Ако си признаеш, не мога да ти помогна кой знае колко. Това ти е ясно. Но ти обещавам, че бъдещето на Флинс няма да пострада. Няма да бъде третиран като син на предател, а като син, чийто баща се е пожертвал за града си. Давам ти дума.
— Здравейте. Вие не сте ли комисар Дъф?
Дъф се изправи.
— Здравей, Флинс. Същият. Приятна вечер.
— Благодаря!
Дъф изчака Флинс да се качи във волвото и Банко да запали. Тогава тръгна към колата си.
— Дъф!
Той се обърна.
Банко беше отворил вратата.
— Не е каквото си мислиш.
— Така ли?
— В полунощ ела при Бърта.
Дъф кимна.
Волвото потегли, мина през портата и потъна в мъглата.
Петнайсета глава
Лейди изкачи последните метални стъпала пред вратата към плоския покрив на „Инвернес“. Отвори и се взря в мрака. Чуваше се само шепотът на дъжда. Навяваше мисълта, че всичко и всички си имат тайни. Лейди се канеше да влезе обратно, но светкавица озари покрива и тя го видя. Стоеше до ръба и гледаше надолу към улица „Спестовна“, която минаваше зад казиното. Преди Лейди да убеди градската управа в необходимостта да се вземат мерки, проститутките, разхождащи се по оскъдно осветената улица, не просто предлагаха плътта си, а често и обслужваха клиентите си в някой пасаж, в коли, върху коли или направо опрени на близка стена. Говореше се, че навремето, когато тук се помещавало Централното железопътно управление, началникът поръчал да зазидат всички прозорци към улицата, за да не се разсейват служителите му от разврата навън.
Лейди си разтвори чадъра и се приближи до Макбет.
— Какво правиш тук, любов моя? Целият си вир-вода. Търсих те. Гостите ще пристигнат всеки момент.
Тя плъзна поглед по черните гладки стени. Същински стени на крепост. Лейди познаваше всеки метър от тази улица. И това беше достатъчна причина да остави прозорците зазидани.