Флинс погледна през предното стъкло. И видя края — и в пряк, и в преносен смисъл. Задънената улица свършваше в масивна дървена сграда. Първият етаж бе опасан от голяма, частично осветена витрина. Летяха право към нея, а Банко явно нямаше намерение да обира скоростта.
— Колана, Флинс.
— Тате!
— Веднага.
Флинс сграбчи колана, опъна го пред гърдите си, закопча го и само миг по-късно предните гуми се удариха в бордюра и го преодоляха. Предницата се вряза в средата на витрината. Прелетяха през рехава завеса от стъкло, която охотно ги пропусна, Флинс се сепна изненадано. Стана му ясно, че нещо не е както трябва, че е преживял някакво прекъсване. Явно беше припаднал. В ушите му се носеше адско пищене. Баща му се беше килнал напред, опрял чело във волана, и не мърдаше.
— Тате! — разтърси го Флинс. — Тате!
Никаква реакция. Предното стъкло беше натрошено, а върху капака нещо блестеше, Флинс премига, докато се увери, че е точно онова, на което прилича: пръстени, колиета, гривни. Отпред на стената със златисти букви пишеше „БИЖУТЕРИЯ „ДЖЕЙКЪБС И СИНОВЕ“. Бяха се натресли в проклето златарско ателие. Пищенето не идваше от главата му, а от алармената система. Аларма… кражби… Просветна му, че при взлом алармите във всички банки, казина и по-големи бижутерски магазини автоматично подават сигнал в телефонната централа на Главното управление. Оттам веднага разпращат съобщение до всички патрули в района. Значи все пак Банко съвсем неслучайно бе избрал да се блъснат точно тук.
Флинс се опита да откопчае предпазния си колан, но не успя. Колкото и силно да дърпаше, металната пластина отказваше да излезе от закопчалката.
Сержанта седеше върху мотоциклета, броеше секундите и гледаше колата, влязла до половината в магазина отпред. Алармата заглушаваше всички звуци, но по пушека, излизащ от ауспуха, Сержанта разбра, че двигателят работи.
— Какво чакаме? — попита мъжът върху „Електра Глайд“-а. В диалекта му имаше нещо дразнещо. Изговаряше „р“-тата като „й“. — Да влизаме и да ги довършим.
— Ще почакаме още малко — настоя Сержанта и продължи да брои. Двайсет и едно, двайсет и две…
— Колко още?
— Достатъчно, за да се уверим, че поръчителят ще спази обещанието си. Двайсет и пет, двайсет и шест…
— Пфу! Пйедпочитам да пйиключим по-бъйзо с тази касапница и да се махна от този шибан гйад.
— Още малко.
Сержанта го изгледа спокойно. Този тип беше колкото двама мъжаги. Широк като врата на плевня. Имаше мускули навсякъде, дори по лицето. А носеше детска шина за зъби. Сержанта се досещаше за причината. В затвора много престъпници се вманиачаваха по вдигане на тежести и се тъпчеха с анаболни стероиди. От това мускулите на челюстите им ставаха толкова големи, че зъбите им се изкривяваха. Двайсет и девет, трийсет… Трийсет секунди и никаква сирена.
— Действай — каза Сержанта.
— Мейси.
Мутрата извади от колана си дългоцевен револвер „Колт“, а от ножницата — меч, слезе от мотоциклета и тръгна към волвото. Безмилостно одра с меча стената и стълб с табела „Паркирането забранено“. Сержанта изгледа гърба на коженото му яке. Пиратско знаме с череп върху пречупен кръст. Стил: нула. Въздъхна.
— Прикривай го с пушката, Колин.
Колин поглади мустака си с превързаната си ръка, „пречупи“ късоцевката и пъхна два патрона.
Сержанта видя, че зад прозорците отсреща се появиха няколко лица, но сирени не се чуваха. Само монотонният настойчив вой на алармата, когато мъжът влезе в магазина, разбит от волвото. Стиснал меча под мишница, с другата си ръка отвори вратата към пасажерското място отпред и насочи револвера към седналия вътре. Сержанта инстинктивно стисна зъби в очакване на изстрела.
Флинс дърпаше ожесточено колана, но проклетата пластина се бе заклещила и не излизаше от закопчалката. Не можеше да се измъкне по друг начин, освен да извие тялото си така, че да се изхлузи. Сгъна колене към брадичката, за да се опита да се изтласка към седалката на баща си. В същия миг видя мъж да влиза в магазина с меч и револвер. Твърде късно беше да се измъква, Флинс дори не успя да се изплаши.
Вратата на пасажерското място отхвръкна навън, Флинс забеляза да проблясват зъбна шина и вдигнат револвер. Схвана, че дори да ритне, няма да успее да нарани мъжа. В отчаянието си протегна крак към вратата. Стандартна обувка не би могла да се провре под вътрешната дръжка на вратата, но дългата заострена муцунка на Макбетовия трандафор лесно се плъзна отдолу, Флинс се взря в черната вечност на револверното дуло и рязко дръпна вратата с крак. Тя прищипа провряната китка. Револверът тупна глухо върху пода на колата.