Флинс чу ругатня. Пресегна се и затръшна вратата с една ръка, докато с другата търсеше опипом револвера.
Вратата пак се отвори. Типът с шината беше вдигнал меча над главата си. Ръката на Флинс шареше по пода, под седалката. Къде, за бога, се бе изтърколил проклетият револвер? Шината явно схвана, че отворът е недостатъчен, за да нанесе посичащ удар; можеше единствено да намушка младежа в колата. Изтегли лакътя си назад, насочи върха към Флинс и се засили, Флинс сви крак и го ритна. Мъжът полетя назад, строполи се по гръб и строши един стъклен плот.
— Колин — въздъхна Сержанта. — Влез и сложи край на тази трагикомедия.
— Слушам, шефе.
Преди да слезе от мотора, Колин пак провери ще може ли да дръпне спусъка с ръката, намушкана от Макбет.
Флинс престана да се извива и да се гърчи. Осъзна, че е в капан, от който измъкване няма. Затова лежеше странично върху седалката. Проследи с поглед как мъжът с меча се изправи зад строшения плот. Парчета стъкло се посипаха от широките му рамене. Този път нападателят подходи по-предпазливо. Застана така, че Флинс да не може да го ритне, и хвана здраво меча. Флинс се досети къде се прицелва: в онази част от тялото му, където ще нанесе най-големи поражения, без сам той да пострада. В слабините му.
— Скапан гйад — просъска Шината, плю върху острието, изтегли ръка назад, пристъпи крачка напред и оголи стиснатите си зъби.
Приглушеното топло осветление в магазина проблесна в шината му и тя заприлича на аксесоар от ателието, Флинс вдигна револвера и стреля. Видя как по лицето на нападателя се изписа изумление, после в зъбите му зейна черна дупка и мъжът се строполи.
Нежното, деликатно изпълнение на пианиста галеше слуха на Макбет.
— Скъпи гости, партньори, колеги и приятели на заведението — поде той и огледа заобикалящите го лица. — Макар че все още не са дошли всички, искам от името на тази жена, която всички вие познавате и от която всички се страхувате… — с приглушен, дискретен смях той кимна към Лейди —… да ви приветствам с добре дошли и да ви помоля да вдигнем тост, преди да седнем на масата.
Колин спря, когато видя, че братовчедът от юг рухна на пода. Трясъкът от изстрела се чу въпреки воя на алармата. Колин видя как през прозореца на колата се подаде ръка с револвер. Той реагира мигновено: изпразни едната цев. Улучи. Светлата вътрешна страна на вратата се обагри в червено, прозорецът се пръсна, револверът тупна върху пода на магазина.
С бързи крачки Колин тръгна към колата. Адреналинът изостряше неимоверно сетивата му. Забелязваше лекото потреперване на ауспуха. Направи му впечатление, че през строшеното задно стъкло не вижда тиловете на двамата мъже отпред. Долови дори звук, който едва-едва се чуваше заради воя на алармата: проскърцването на скоростния лост. Мамка му…
Колин измина последните крачки до вратата бегом. На пасажерската седалка отпред костюмиран младеж бе заел странна, разчекната поза. Пристегнат от предпазния колан, бе изпънал окървавената си ръка и левия си крак към мястото на шофьора, опрял глава върху волана без признаци на живот. Колин вдигна пушката. В същия миг се разнесе рев на форсиран двигател. Колата се понесе бясно назад. Отворената врата блъсна Колин в гърдите, но той успя да сграбчи горната й част с лявата си ръка. Волвото изскочи от магазина. Колин не се пусна. Още стискаше пушката в ранената си дясна ръка, ала за да стреля в купето, трябваше да мушне дулото под лявата…
Флинс успя да достигне с левия си крак педалите, избута краката на баща си, натисна съединителя и премести скоростния лост на заден ход. После повдигна леко пета от съединителя и натисна газта с върха на обувката си. Отворената врата на пасажерското място забърса някакъв тип, който се хвана за нея и сега пътуваше с тях. Излязоха от магазина и продължиха на заден ход. Флинс не виждаше абсолютно нищо, но даде пълна газ. Оставаше да се надява да не се забият в нещо.
Мъжът, хванал се за вратата, се опитваше да направи нещо. Флинс зърна дуло на пушка под мишницата му. В следващия миг се разнесе изстрел.
Флинс премига.
Мъжът изчезна. Нямаше я и вратата, Флинс надникна през предното стъкло и видя мъжа и вратата, смачкани около стълб с табела „паркирането забранено“.
Забеляза странична улица.
Стъпи върху спирачката и натисна съединителя, преди двигателят да угасне. Надникна в огледалото. Четирима мъже тъкмо слизаха от мотоциклетите си и се насочваха към него. Моторите бяха паркирани един до друг и запушваха тясната уличка. Волвото нямаше как да мине през тях. Флинс хвана скоростния лост и чак сега забеляза, че ръката му кърви. Опита се да премести лоста на първа предавка, но той заяде, сигурно защото не беше успял да натисне добре съединителя. Мамка му, мамка му. Двигателят се давеше и хъхреше, още малко и щеше да издъхне. В огледалото Флинс видя, че онези са извадили пистолети. Не, автомати. Дотук беше. Край. В този миг му хрумна нещо странно: колко жалко, че няма да си вземе последния изпит по право, след като най-сетне разби шифъра и схвана основната идея, разликата между грешно и незаконно, между морал и правило. Между власт и престъпление.