Выбрать главу

— Трябва да ви назначим охрана — обясни Ситон.

— Така ли? Каква охрана?

— Човек, способен да пребори злото със зло. Дънкан се движеше с двама охранители. След кончината на Банко, вечна му памет, налице са всички основания да предполагаме, че вие сте следващият, директоре.

— И кой ми е вдигнал мерника?

Ситон погледна леко въпросително Макбет.

— „Норс Райдърс“. Доколкото разбрах, екзекуцията на Банко е тяхно дело?

Макбет кимна.

— Очевидци във Втори район видели мотоциклетисти, част от тях с якета на „Норс Райдърс“, да стрелят по волво, озовало се в златарско ателие. Това, предполагаме, е била колата на Банко.

— Ако Малком наистина е бил замесен, възможно е заплахата за директора да идва отвътре. Нямам доверие на нашите така наречени ръководни кадри. Например, за мен Дъф е човек без морал и нравствени устои. Колкото до заплахите извън Управлението, заподозрян, разбира се, е и Хеката.

— Хеката е бизнесмен. Подозренията в убийство не се отразяват добре на бизнеса. Виж, Свено има мотив, по-силен от бизнес интересите.

— Отмъщение.

— Именно. Доброто старо отмъщение. Част от икономическите ни експерти подценяват склонността на човека да следва най-примитивните си инстинкти и отдават всичко на желанието му да извлече търговска печалба. Когато партньорът на вид паяк, наречен черна вдовица, лежи върху гърба на женската, преситен и изтощен от любовни ласки, той знае, че предстои да бъде изяден. Знаел го е и преди това. И въпреки това не е могъл да се въздържи. Същото важи и за Свено.

— Значи се боите по-малко от Хеката?

— Днес разпоредих ресурсите да се разпределят по-разумно и вместо всичко живо да е впрегнато в лова на вещици, в какъвто се превърна преследването на Хеката, част от кадрите да се заемат с разрешаването на други, по-наболели проблеми в града.

— Като например?

— Например, че едно от казината с най-съмнителна репутация подлага на пладнешки обир почтени, отрудени хора. Там посягат на последните им спестявания. Но да се върнем на въпроса за охраната. Мои предшественици доста са си патили от некадърни гардове, аз обаче не съм забравил смелата ти и ефективна намеса, когато ме нападна онова куче в дома на Кодор. Затова ще помисля още малко, Ситон. Готвех те за малко по-друг тип задача. Всъщност не е чак толкова по-различна от това, за което ти, доколкото разбирам, ме молиш да ти поверя.

— Къде възнамерявате да ме преместите?

— Сега изпълнявам длъжността директор, а Банко си отиде и Спецотрядът остана без ръководител. Ти, Ситон, си най-възрастният и най-опитният.

— Благодаря, директоре, оказвате ми неочаквана чест и доверие. Уви, не съм сигурен дали съм ги заслужил. Не съм нито политик, нито лидер.

— Знам, знам. Ти си куче пазач, което се нуждае от дресьор и стопанин. Спецотрядът ще ти даде възможността да бъдеш точно това. Ще се изненадаш колко подробно са разписани инструкциите за действие. На мен не ми се налагаше да разсъждавам за друго освен как точно да поваля престъпник. С оглед на убийствата от последните дни е ясно, че заемащият директорския стол оттук нататък ще бъде застрашен и Спецотрядът ще трябва да се грижи за безопасността му.

— Да разбирам ли, че Спецотрядът ще поеме охраната на директора на полицията?

— Не очаквам подобна разпоредба да срещне недоволство, което да не може да бъде лесно потушено. Тъкмо с един куршум ще убием два заека. Ще изпълним и твоето, и моето желание. Какво ще кажеш, Ситон?

По охладнялата си буза Макбет усети, че слънцето се е скрило. Навярно именно внезапно падналият мрак в стаята подтикна Ситон да понижи глас в заговорнически шепот:

— Съгласен съм, стига да получавам преки и подробни нареждания лично от вас, господин директоре.

— Инструкциите, които ще получаваш, мой лоялни Ситон, ще бъдат пределно ясни. Като заговорихме за потушаване на протести, да ти кажа. Току-що поръчах две картечници „Гатлинг“. — Подаде схематичното изображение на Ситон. — С експресна доставка. Излиза малко по-скъпо, но след два дни ще са при нас. Как ти се струва?

Ситон плъзна поглед по чертежа и бавно кимна.

— Разкош — отговори той. — Истинска красавица.

Дъф се прозина. От ясно небе пътуваше към тъмни облаци.

Юън го събуди, скачайки върху леглото в гостната, следван от сестра си.