— Тате, прибрал си се!
Закусиха в кухнята под полегатите лъчи на слънцето откъм езерото. Мередит помоли децата да не се карат кой да седне на коленете на баща си, а да се нахранят, за да не закъснеят за училище. И въпреки това тя не успя да им се скара с онзи строг глас, който използваше, когато им правеше сериозна забележка. В очите й се прокрадваше усмивка.
Дъф подмина местопрестъплението. Надупченото волво вече бе вдигнато оттам, а кръвта по асфалта — измита. Кейтнес и хората й действаха експедитивно и снеха наличните веществени следи. Когато снощи пристигна там, самият Дъф нямаше какво друго да стори, освен да установи очевидното: Банко е бил застрелян и обезглавен. От Флинс нямаше следа, но Дъф забеляза, че предпазният колан на пасажерската седалка е прерязан. Можеше да означава какво ли не. На този етап не им оставаше нищо друго, освен да обявят сина на Банко за издирване. Затвореният мост възпрепятстваше преминаването на автомобили по този пътен участък, следователно не се очакваше да се появят свидетели. Затова след час Дъф реши, така и така е изминал половината път към вкъщи, да се прибере да пренощува във Файф.
Там лежа и размишлява под акомпанимента на щурците. Схвана, но все още се затрудняваше да го проумее. Стигна до прозрението не по пътя на съпоставянето на отделните известни му факти. Не сглоби пъзела, съединявайки наличните парченца. На мисълта го наведе една-единствена подробност. Ножът за хляб в кухнята на Кейтнес. А после останалите елементи сами се появиха и се наместиха. Заспа и призори децата го събудиха с изненадващата си атака.
Дъф мина по Стария мост — тесен и невзрачен в сравнение с моста „Кенет“, но солидно направен. Според мнозина щял да надживее новия.
Проблемът беше към кого да се обърне.
Не просто кой разполага с достатъчно власт, влияние и лостове за действие, а кой е благонадежден, кой не е замесен.
Подкара към подземния паркинг на Главното управление. Процепът в облачната покривка се стесни и краткото посещение на слънцето приключи.
Дъф влезе. Ленокс надигна глава от пишещата машина.
— Наближава обяд, а ти се прозяваш, все едно току-що си станал.
— За последен път: истинска ли е? — попита Дъф и посочи къса дървена пръчка с прикрепен към нея ръждясал цилиндър. Ленокс я използваше за преспапие.
Дъф се отпусна върху стола до вратата.
— За последен път — въздъхна Ленокс. — Наследих я от дядо ми. Цапардосала го по главата, докато лежал в окопите при Сом по време на Първата световна война. За щастие, както виждаш, немецът забравил да изтегли връвта. Дядовите другари много се смели на тази история.
— Твърдиш, че са се смели?
— Според дядо колкото по-лошо ставало, толкова повече се смеели. Той го наричаше смеха на войната.
— Нещо ме будалкаш, Ленокс. Хора като теб не държат необезопасени гранати по бюрата си.
Началникът на звено „Антикорупция“ се усмихна, докато продължаваше да трака по клавишите.
— Дядо я държеше на видно място в дома си. Напомняла му много важни неща: преходността на живота, игрите на случайността, безсмъртието на самата граната и човешката некадърност.
— Нямаш ли секретарка да се грижи за бумащината? — попита Дъф.
— Започнах сам да си пиша писмата и лично да ги пускам. Вчера от администрацията на главния прокурор ми съобщиха, че едно от писмата ми явно е било разпечатано и пак залепено, преди да пристигне при тях.
— Не съм шокиран. Благодаря, задето ме прие веднага.
— Ама че си официален. По телефона така и не ми каза по какъв въпрос искаш да говорим.
— И съвсем умишлено не го направих. Както вече отбелязах, никак не съм изненадан, че отварят писма.
— Да не подозираш, че ни подслушват?
— Нищо не подозирам, Ленокс. Просто съм съгласен с теб, че в сегашната ситуация няма смисъл да се поемат рискове.
Ленокс кимна бавно и наклони глава настрани.
— И въпреки това, любезни ми Дъф, идваш точно за това, нали?
— Може и така да се каже. Знам кой е убил Дънкан. Имам и доказателства.
Ленокс мигом изпъна гръб и столът изскърца. Комисарят се оттласна от пишещата машина и опря лакти в бюрото.
— Затвори вратата.
Дъх протегна ръка и бутна вратата.
— Какви доказателства? Категорични ли? Защото противоречивите доказателства са нож с две остриета…
— Интересно, че точно сега споменаваш думата „острие“… — Дъф взе ножа за писма от бюрото на Ленокс и го претегли в дланта си. — Както добре знаеш, на пръв поглед и двете местопрестъпления потвърждават водещата версия.
— Изразът „на пръв поглед“ показва, че според теб сме се заблудили.