— Любов моя — подхвана тя, все още задъхана, — ако страстта ти в леглото е показателна за силата, която набираш в професията си…
— Мхм?
— … значи сме непобедими. Даваш ли си сметка колко те обичат хората? Клиентите в казиното те наричат спасител на града. Прегледа ли вестниците? Днес в „Дневник“ на първа страница излезе статия, която предлага на следващите избори да се кандидатираш за кмет.
— Да не я е написала твоята приятелка, редакторката? — засмя се Макбет. — Ти ли й заръча?
— Не, не. Статията е по повод предстоящите кметски избори. Коментира се, че Туртел няма нито един достоен съперник и затова ще бъде преизбран въпреки ниския си рейтинг.
— Как да има висок рейтинг, като е бил лакей на Кенет.
— Твоето име се споменава сред потенциалните личности, които биха могли да оспорят поста на Туртел. Какво ще кажеш?
— Да се кандидатирам за кмет? Аз? — Макбет се разсмя и се почеса по ръката под лакътя. — Не, благодаря. Имам си доволно голям кабинет, а и в момента разполагаме с предостатъчно власт да постигнем целите си. — Нокътят остърга дупчица в кожата. Power. Инжектира си го. Рекламата не преувеличаваше.
— Прав си, любов моя — съгласи се Лейди. — Но все пак не отхвърляй категорично тази възможност. Изчакай мисълта да отлежи и, кой знае, може след няколко дни да погледнеш на нещата по друг начин. Впрочем, сутринта Джак прие пратка за теб. Донесъл я мотоциклетист. Тежък, много старателно опакован пакет.
Макбет очакваше кръвта да се смрази в жилите му, но това не стана. Сигурно благодарение на новия наркотик.
— Къде го остави?
— На рафта за шапки в гардероба ти — посочи тя.
— Благодаря ти.
Той бавно си допуши цигарата, докато тя заспиваше до него. После впи поглед в масивната кафява врата на дъбовия гардероб. Отпусна глава на възглавницата и започна да издиша клъбца дим под лунното сияние от прозореца. Наблюдаваше как колелцата се гънат и усукват подобно на ориенталски танцьорки. Не се страхуваше. Спецотрядът бдеше над неговата сигурност, Хеката — също. Боговете на съдбата бяха благосклонни към него. Надигна глава и пак погледна гардероба. Оттам не се чуваше нито звук. Призраците си бяха отишли. И навън цареше тишина. По прозореца не трополяха капки. Нали казват, че след дъжда винаги изгрява слънце. Че любовта те очиства от кръвта на битката. Че след греха идва опрощението.
Деветнайсета глава
— Добро утро на всички — поздрави Макбет и обходи с поглед насядалите около заседателната маса. — Само дето утрото не е добро, а второто, откакто Банко не е между нас. От трийсет и шест часа убийците му се разхождат безнаказано на свобода. Да го почетем с минута мълчание.
Дъф затвори очи.
Не беше свикнал да вижда Макбет толкова сериозен — Макбет, който посрещаше всеки ден и всеки човек с неизменна усмивка; и в слънце, и в дъжд, независимо познава ли го, или не. Така посрещна и Дъф, когато се запознаха в сиропиталището. По дрехите и по прическата му непременно бе схванал колко са различни, но му се усмихна, все едно, независимо от повърхностните несходства, двамата изконно си приличат, нещо ги свързва и ги побратимява. Но Макбет навярно създаваше такова усещане у всички хора с тази своя открита, безрезервна усмивка. Тя говореше за наивна увереност, че хората са добронамерени, и още навремето караше Дъф да се чувства стар, закоравял циник. Какво ли не би дал той за такава усмивка, която да огрява всички наоколо и да ги заразява с лъчезарност.
— Дъф? — прошепна някой в ухото му.
Той се обърна и се вгледа право в ясните зелени очи на Кейтнес. Тя кимна към края на масата. Макбет го гледаше с очакване.
— Помолих те да ни запознаеш с последните новости около разследването, Дъф.
Дъф се поизправи на стола, покашля се, усети как се изчервява. И заговори. За свидетелите, видели членове на „Норс Райдърс“ и — съдейки по емблемите на кожените им якета — на още една рокерска банда да стрелят по волвото в златарското ателие „Джейкъбс и синове“; за якето и портфейла на Флинс, намерени до брега под моста „Кенет“. Труп обаче още нямало. Кейтнес разясни обстойно какви веществени доказателства са открити. Те потвърждавали вече известното им: бандата на Свено е убила Банко, а вероятно и Флинс.
— Налице са улики, че Свено лично е участвал в екзекуцията на Банко — обади се Дъф. — До волвото е намерена угарка от пурета.
— Много хора пушат пурети — възрази Ленокс.
— Говорим за „Давидоф Лонг Панателас“.
— Знаеш какви пурети пуши Свено? — попита с вдигната вежда Ленокс.