— Между другото — обърна се Феликс Скинър към него, — получи ли, хъм, случайно, хъм, една книга от, хъм, Филип Суолоу, която, хъм…
— Да, получих. Съвсем не лоша. Уредих да бъде представена в литературното приложение на „Таймс“, заедно с една друга книга. Трябва да излезе утре. Мисля, че ще бъдеш доволен.
— О, много добре! Аз съм изключително благодарен.
— Смятам, че съдържа важни изводи — каза Паркинсън тържествено. — Повече, отколкото самият автор съзнава.
Отново избухнаха аплодисменти, докато Роналд Фробишър връчваше някакъв плик на усмихваща се млада жена с бретон и рокля от домашно тъкано платно. Председателят, който беше открил процедурата по награждаването, се върна на подиума.
— А сега няколко награди и субсидии за млади поети — обяви той.
— Това трябва да е за теб — каза Телма Рингбаум на Пърс. — Побързай.
Пърс започна да си пробива път напред.
— Първо, по завещанието на Мод Фицсимънс за окуражаване на английско-ирландска поезия — каза председателят. — Пърс Макгаригъл…?
— Тук! — извика Пърс отдолу. — Един момент, идвам.
Взрив от смях приветства появата му на подиума, което Пърс със закъснение отдаде на факта, че все още държеше бутилка „Гинес“ в ръка.
— Поздравления — каза председателят и му връчи чек. — Виждам, че си носите вдъхновението.
— Моето вдъхновение — каза Пърс развълнувано, — е едно момиче на име Анджелика.
— И сигурно много красиво — каза председателят, избутвайки го леко към стъпалата. — Следващата награда…
Когато Пърс се върна обратно, завари Роналд Фробишър да се кара с Ръдиърд Паркинсън.
— Какво си мислиш, че разбираш от литературно творчество? — настъпателно питаше Фробишър. — Ти си просто един подмазвач, който работи за неделните вестници. Веднъж станал подмазвач, такъв си оставаш. Нали те помня какво правеше в „Ол сейнтс“…
— Хайде, стига, стига — каза Феликс Скинър, опитвайки се да разтърве двамата.
— Ама те ще се бият ли? — каза Телма Рингбаум развълнувана.
— Млъквай, Телма — каза Хауърд Рингбаум.
— Наистина, Фробишър — каза Паркинсън, — такова поведение е лошо дори в твоите романи, а в живота е направо непоносимо. — Той говореше с презрение, но същевременно отстъпваше. — И, между другото, аз не бях единственият рецензент, който не обърна внимание на романа ти, кога беше то, преди десет години?
— Осем, но ти беше единственият, дето гадно обиди баща ми, Паркинсън. Още не съм ти простил за това.
Хванал една празна бутилка „Гинес“ за гърлото, Фробишър я размаха в посока към Паркинсън. Някой извика. Феликс Скинър хвана ръцете на Фробишър, а Хауърд Рингбаум го сграбчи за яката и задърпа романиста до задушаване. Смятайки, че това е не само нечестна, но и излишна употреба на сила, Пърс се опита да възпре Рингбаум. Телма се хвърли в битката и енергично срита мъжа си в глезена. Той извика от болка и пусна Фробишър, а после се нахвърли възмутено върху Пърс. Резултатът от всичко това беше, че няколко минути по-късно Пърс и Фробишър се намериха заедно изхвърлени на брега, след като бяха настойчиво помолени от управата на „Анабел Ли“ да напуснат незабавно.
— Глупаци, мръсници — каза Фробишър, като си оправяше вратовръзката. — Да не си мислят, че съм тръгнал да се бия с оня подмазвач? Просто исках да го сплаша.
— Мисля, че успя — каза Пърс.
— Хубаво, сега само гледай — каза Фробишър, — как здравата ще ги изпоплаша, всичките тия… — Той се спусна по някакви влажни стъпала надолу по брега.
Беше тъмно и Пърс не можеше да види какво прави там другарят му. Подпрял брадичка на лактите си, а тях на крайбрежната стена, той се взираше през реката към осветените бетонни стени на Фестивалната зала и Националния театър. Празни бутилки, хартии от сандвичи, картонени кутии, фасове и други свидетелства за лятната нощ се носеха по водата, тъй като приливът беше настъпил. Светлините на „Анабел Ли“ трептяха и подскачаха в златни отражения върху тъмната вода. На кърмата се виждаше женска фигура, надвесена над перилата, явно повръщаше. Фробишър се появи отново, тежко дишащ, бършейки ръцете си в някакъв парцал.
Вътре в салона инцидентът бе предизвикал шумна възбуда.
— Също като през петдесетте — каза някой. — Тогава често се случваше някой писател да намушка критика си. Кръчмата до Кралския двор беше място само за такива работи.
Ръдиърд Паркинсън не бе склонен да гледа толкова леко на случилото се.
— Ще настоявам да изключат Фробишър от Академията заради този скандал — каза той, леко разтреперан. — Ако не, аз ще подам оставка.