— Толкова е жалко, че е курва — каза Пърс на шофьора.
— Пърси, какво по дяволите правиш? — каза Морис Зап, изниквайки от тълпата, която наблюдаваше инцидента с вял интерес — Търсех те навсякъде. — Той хвана Пърс за ръката и го отведе на тротоара. — Какво ти е? Какво искаш да правиш?
— Да остана за малко сам, ако нямаш нищо против — каза Пърс.
— Аха! Ти май видя нещо интересно в някоя от тези витрини, а? Добре, не те обвинявам, Пърси, човек е млад само веднъж. Само бъди така добър да ме послушаш, ако момичето ти предложи кондом, забрави за папата, сложи го заради мен, окей? Не ми се ще да ставам причина да лепнеш нещо. Аз се връщам в хотела. Чао!
Морис Зап стисна ръката на Пърс и отмина с поклащаща се походка. Пърс се върна по стъпките си назад, нарочно. Морис му бе подсказал една идея: ще блъсне вратата на тази уютна, розова приемна и ще попита: „Колко?“ Колко да плати на това вечно убягващо му момиче, което беше ухажвал и преследвал по алеите и коридорите на Рамидж, без да спечели нищо повече от целувка, колко пари иска, за да си разтвори краката пред клиент, който плаща? Даваше ли търговска отстъпка за стар приятел, за поет, за редовен член на Асоциацията на университетските преподаватели? Като репетираше такива саркастични въпроси в главата си и си представяше как Анджелика ще скочи сепната от шезлонга си с пребледняло лице, слисана, с ръка, притисната към сърцето й, той си пробиваше път през множеството от зяпачи, докато стигна до къщата с червената врата. Завесите бяха спуснати.
На Пърс му призля. Той се облегна на стената и заби пръсти в твърдата зърниста повърхност. Група английски младежи минаха покрай него, в редици по четирима, като ревяха запалянковска песен и дриблираха бирена кутийка на земята пред тях. Един от тях блъсна Пърс с рамо, но Пърс не протестира. Чувстваше се вцепенен и празен, дори гняв не му бе останал.
Скандирането на английските хлапаци отзвуча, след като те завиха зад ъгъла и улицата моментално утихна и опустя. След няколко минути червената врата се отвори и после затвори зад млад човек, който спря за миг да си оправи тесните черни панталони. Пърс разпозна в него компаньона на Мишел Тардю. Той крадешком се огледа наляво и надясно, после спокойно закрачи. На тротоара падна светлина от завесите, които отново бяха дръпнати широко и разкриваха предната стая. Пърс излезе от сянката и погледна вътре. Красива девойка от смесен евро-азиатски тип му се усмихна насърчително. Пърс зяпна от почуда. Той огледа вратата на къщата: червена, номер тринадесет, изписан с блажна боя. Нямаше грешка. Върна се при витрината. Същото момиче му се усмихна пак и с премигване на очи и леко накланяне на глава го покани да влезе. Той така и направи и когато влезе, тя го поздрави с усмивка и няколко неразбираеми думи на холандски.
— Извинете — каза той.
— Американец? — попита тя. — Вие искате да прекарва време с мен? Четиридесет долара.
— Преди малко тук имаше едно друго момиче — каза Пърс.
— Тя няма тук, гледа бебе. Не се тревожете, вие прекарва добре с мен.
— Тя се занимава с гледане на бебета? — надежда, облекчение и упрек към себе си изпълниха гърдите на Пърс.
— Да, аз имам дете горе. Не се тревожете, то спи, няма да чуе нищо.
— Анджелика гледа вашето бебе?
— Тя се казва Лили. Приятелка, помага ми. Аз казвам да пусне завеса, но тя не тревожи.
— Къде отиде тя? Къде мога да я намеря?
Момичето сви рамене и се понамръщи.
— Не знам. Прекарва време с мен или не? Тридесет долара.
Пърс извади тридесет-доларова банкнота от портфейла си и я остави на масата.
— Къде мога да намеря Лили?
С бързината и ловкостта на фокусник момичето грабна банкнотата, сгъна я с пръстите на едната си ръка и я пъхна в деколтето си.
— Тя работи в кабаре „Сини небеса“ на Ахтербург Вал.
— Къде е това?
— Свийте надясно в края на тази улица, после по моста. Вие ще видите табела.
— Благодаря — каза Пърс.
Той се затича по улицата като хокеен играч, маневрирайки през навалицата и уличното движение, жонглирайки топката на обърканите си емоции. В един замаян миг си мислеше, че е открил Анджелика, заета с напълно невинна, благородна работа като светска сестра от благотворителна мисия сред проститутките на Амстердам. Това беше мисъл, пълна с мечти. Но ако Анджелика не беше просто детегледачка, то тя не беше и курва — как бе могъл изобщо да го допусне? Засрамен, че е имал подобна идея, колкото и вероятна да бе изглеждала при дадените обстоятелства, сега охотно прие факта, че тя участва в спектакли на голо. Не че одобряваше това, надяваше се да я убеди да напусне, но то не накърняваше фундаментално чувствата му.