И така, следващата събота се срещнаха в таванското жилище на Джуд на Грийн стрийт и той ги закара в Бушуик, където започна да обикаля из квартала на Марта и Франческа, за да намери къде да паркира.
— Ей там отзад имаше място — каза след десет минути Джей Би.
— Беше само за товарене и разтоварване — отвърна му Джуд.
— Ако сложиш инвалидната карта, можем да паркираме където си поискаме — напомни Джей Би.
— Не обичам да я използвам… знаеш го.
— Щом не искаш да я използваш, за какво изобщо ти е кола?
— Джуд, ей там май има място — намеси се Уилем, без да обръща внимание на Джей Би.
— На седем пресечки — промърмори Джей Би.
— Млъквай, Джей Би — скастри го Малкълм.
След като отидоха на купона, всеки от тях бе издърпан в различен ъгъл. Уилем видя как Марта тегли решително Джуд: „Помагай“ — изрече само с устни Джуд, а той се усмихна и му махна набързо. „Не се давай“ — отговори също само с устни и Джуд завъртя очи. Знаеше, че Джуд изобщо не е искал да идва, да обяснява отново и отново защо е на инвалидна количка, но Уилем му се беше примолил.
— Не ме карай да ходя сам.
— Няма да бъдеш сам. Ще бъдеш с Джей Би и Малкълм.
— Знаеш какво имам предвид. Четиресет и пет минути, и си тръгваме. Ако искат да стоят по-дълго, Джей Би и Малкълм все ще намерят обратния път.
— Петнайсет минути.
— Трийсет.
— Става.
Междувременно Уилем бе отмъкнат от Еди Ким, която от колежа всъщност не се беше променила на външен вид: малко по-пълна може би, но иначе си беше същата. Той я прегърна.
— Еди — каза, — честито.
— Благодаря, Уилем — отвърна Еди. Усмихна му се. — Изглеждаш страхотно. Наистина. — Джей Би открай време развиваше теорията, че Еди си пада по Уилем, но на него не му се вярваше много-много. — „Лакунските детективи“ ми харесаха много. Играеше страхотно.
— О! — възкликна той. — Благодаря.
Мразеше ги тия „Лакунски детективи“. Беше му неприятно да се снима във филма — научнофантастичен, за двама метафизични детективи, които проникват в съзнанието на хора с амнезия, с режисьор, който се държеше като пръв тиран, затова половин месец след началото на снимките изпълнителката на главната женска роля се отказа, та се наложи да правят нов кастинг, и поне по веднъж на ден някой напускаше разплакан, на бегом снимачната площадка — и всъщност изобщо не го беше гледал.
— И така — рече в опит да пренасочи разговора, — кога…
— Защо Джуд е на инвалидна количка? — попита Еди.
Той въздъхна. Когато преди два месеца — за пръв път от четири години, откакто бе на трийсет и една — Джуд бе започнал да използва редовно инвалидната количка, той ги бе подготвил как да реагират на този въпрос.
— Не е за постоянно — отвърна Уилем. — Просто има инфекция в крака и го боли, ако върви дълго пеш.
— Господи, клетият той — рече Еди. — Марта спомена, че бил напуснал Прокуратурата и сега се бил издигнал, бил в голяма кантора.
Пак открай време Джей Би подозираше, че Еди си пада по Джуд, и това според Уилем бе доста правдоподобно.
— Да, вече от няколко години — потвърди той в желанието си да отклони темата от Джуд, не обичаше да отговаря на въпроси, свързани с него — не че не искаше да разговаря за Джуд, знаеше и какво може и какво не може да казва за него или от негово име, но не му допадаше, че започнеха ли да подпитват, всички говореха някак потайно, съзаклятнически, сякаш Уилем можеше да бъде убеден или излъган да разкрие за Джуд неща, които самият той не би споделил. (Като че ли изобщо споделяше нещо.) — При всички положения, Еди, наистина е страхотно, че ще го направиш. — Той спря. — Извинявай… трябваше да попитам… пак ли ще те наричаме Еди?
Еди се свъси.
— А как иначе да ме наричате?
— Ами… — Той замълча. — Не знаех доколко са напреднали нещата и…
— Кои неща?
— Ами коренната промяна. — Съжали, че не е замълчал, когато е забелязал объркването на Еди. — Джей Би спомена, че ще си сменяш…
— Да, сменям си местожителството, отивам в Хонконг — заяви все така свъсена Еди. — Ще бъда консултант по веган хранене на свободна практика за средни по размери кетъринг фирми. Я чакай… ти какво си помисли, че ще си сменям пола ли?
— О, Боже — възкликна той и съзнанието му се запълни от две мисли, отделни, но еднакво пронизителни: „Ще го убия Джей Би“. И: „Изгарям от нетърпение да разкажа на Джуд за този разговор“. — Ужасно съжалявам, Еди.