А той не можеше да се насили да го направи. Всъщност му се струваше, че тя не признава колко много ѝ е дал. През последните две години заедно не бе отишъл у Харолд и Джулия за Деня на благодарността, нито у Ървинови за Коледа, за да може да погостува у родителите ѝ във Върмонт, беше пропуснал и ежегодната почивка с Джуд, ходеше с нея на всички купони, сватби, вечери и представления на приятелите ѝ, когато бе в града, бе живял у нея, беше наблюдавал как рисува скици за костюмите в „Бурята“, беше ѝ острил скъпите цветни моливи, докато тя спеше, а той — със съзнание още в друг часови пояс — беше обикалял из апартамента, бе започвал и прекъсвал да чете някоя книга, бе отварял и затварял списания, бе подреждал напосоки опаковките с макарони и овесени ядки в шкафа. Беше го правил щастливо, без неприязън. Но и това се бе оказало недостатъчно и предишната година, след близо четиригодишна връзка, двамата се бяха разделили мирно и кротко и както си мислеше той, с най-добри чувства.
След като разбра, че са скъсали, господин Ървин поклати глава (беше се случило на празненството в чест на Флора, която току-що беше родила).
— Вие, момчета, наистина се превръщате в Питър Пановци — каза той. — Колко години навърши, Уилем? Трийсет и шест ли? Не проумявам какво ви става. Печелите пари. Бележите успехи. Не мислите, че е време вече да не ходите вкопчени един в друг и наистина да пораснете?
Но кога порастваш? Наистина ли само когато си намериш спътник в живота? (Но ако имаше само една възможност, значи всъщност нямаше никаква възможност.)
— Хилядолетия на еволюция и обществено развитие и това е единственият ни избор? — беше попитал той миналото лято в Труро Харолд, който се беше засмял.
— Виж какво, Уилем — беше му казал. — Според мен се справяш прекрасно. Знам, все ти опявам да се задомиш и съм съгласен с бащата на Малкълм, че семейният живот е хубаво нещо, но всъщност единственото, което се иска от теб, е да си добър човек, какъвто вече си, и да се наслаждаваш на живота. Млад си. Разполагаш с много години да решиш какво искаш да правиш и как искаш да живееш.
— Ами ако искам да живея както сега?
— Ами, тогава всичко е наред — каза Харолд. Той се усмихна на Уилем. — Всеки мъж, момчета, мечтае да живее като вас. Вероятно дори Джон Ървин.
Напоследък се питаше дали е толкова лошо да си зависим. Беше му приятно да има приятели, това не вредеше на никого, на никого не му влизаше в работата дали е зависим. Пък и дали в приятелството си по-зависим, отколкото в една връзка? Защо това бе похвално, когато си на двайсет и седем, но не и когато си на трийсет и седем? Нима приятелството отстъпваше по нещо на една връзка? При приятелството двама души остават заедно ден след ден, свързани не от секс или физическо привличане, не от пари, деца и собственост, а само от споделяното съгласие да са заедно и занапред, от взаимната вярност на съюз, който няма как да бъде скрепен със закон. Приятелят става свидетел на злочестините, които се сипят бавно върху теб, на дълги промеждутъци от скука и от време на време на победи. Приятелят се чувства възнаграден с привилегията да присъства на най-мрачните мигове в живота ти и да знае, че в замяна и той може да не крие, че се е отчаял.
Всъщност умението му да поддържа приятелство за него бе по-важно от предполагаемата му незрялост. Винаги се беше гордял, че е добър приятел, че приятелството винаги е било важно за него. Но наистина ли умееше да е приятел? Например нерешеният проблем на Джей Би — един добър приятел все щеше да измисли нещо. Един добър приятел със сигурност щеше да измисли по-добър начин да се справи с проблемите на Джуд, вместо да си повтаря като мантра, че просто няма по-добър начин и ако има, ако на някого (на Анди? На Харолд? На друг?) му хрумне някакъв план, той на драго сърце ще го последва. Но още докато си го повтаряше, беше наясно, че просто си търси оправдания.