— Ако изобщо се прибера — отвръща Уилем. Ето как се шегуват напоследък. — Благодаря, Джуд. Но нямаше нужда да плащаш ти.
Това е първата топла вечер тази година и той казва на Уилем, че ако наистина иска да му благодари за вечерята, да дойде да се поразходят заедно.
— Докъде? — пита Уилем и застава нащрек. — Няма да ходим пеш чак до Сохо, Джуд.
— Само малко.
— Дано — отвръща Уилем, — защото наистина съм уморен.
Това е новата стратегия на Уилем и тя му допада много: вместо да му казва, че той не бива да прави някои неща, защото не е хубаво за краката и гърба му, Уилем се опитва да изкара, че самият той има проблеми. Напоследък все е уморен, за да се разхожда, все го боли нещо, все му е горещо или студено. Той обаче знае, че не е вярно. Една събота следобед, след като бяха обиколили няколко галерии, Уилем му бе заявил, че не може да стигне пеш от Челси до Грийн стрийт („Капнал съм от умора“), и затова бяха взели такси. Но после, на другия ден, Робин бе възкликнала:
— Хубав ден беше вчера, а? След като Уилем се прибра, потичахме… колко, десетина километра, нали, Уилем? — покрай магистралата.
— О, виж ти! — рече той и погледна Уилем, който му се усмихна гузно.
— Какво да кажа? — попита Уилем. — Че най-неочаквано съм получил прилив на сили.
Тръгват на юг, първо свръщат към Бродуей, за да не им се налага да прекосяват Таймс Скуеър. За следващата роля бяха боядисали косата на Уилем черна, той си беше пуснал и брада, затова едва ли някой щеше да го познае от пръв поглед, но и на двамата не им се иска да се натъкват на тълпи от туристи.
Това е последният път, когато той ще се види с Уилем може би за половин година напред. Във вторник той заминава за Кипър, за да започне работа по „Илиада“ и „Одисея“, и в двата филма ще изпълнява ролята на Одисей. Филмите ще бъдат заснети и ще бъдат пуснати по екраните един след друг, ще бъдат с един режисьор и с еднакъв актьорски състав. Заради снимките Уилем ще обиколи цяла Южна Европа и Северна Африка, а после ще замине за Австралия, където ще снимат някои от баталните сцени, и понеже темпът е толкова бесен и разстоянията — толкова големи, не е ясно дали ще има достатъчно време, за да се прибере през почивките. Това са най-амбициозните и сложни снимки, в които е участвал, затова се притеснява.
— Всичко ще бъде невероятно, Уилем — уверява го той.
— Или невероятен провал — отвръща Уилем.
Не е черноглед, никога не е, но му личи, че се безпокои, че иска да се представи добре и се притеснява да не разочарова хората. Но Уилем си се притеснява преди всеки филм и въпреки това — както той му напомня — всички са се получили добре, повече от добре. И все пак — мисли си той — това е една от причините Уилем да има винаги работа, при това добра: защото взима всичко присърце, защото се държи отговорно.
Ала той се страхува от следващата половин година най-вече защото последната година и половина Уилем е присъствал съвсем осезаемо. Първо се снима в Бруклин и снимките продължиха само няколко седмици. После игра в пиеса, в постановка с името „Малдивското додо“ за двама братя, и двамата орнитолози, единият от които постепенно полудява, макар и да не знаят защо. Всеки четвъртък късно вечерта двамата вечеряха заедно, докато спектакълът се играеше, и — както на всички представления с участието на Уилем — той ходи да го гледа много пъти. На третия път зърна Джей Би и Оливър, бяха само няколко реда пред него, но в лявата половина на салона, и през цялото време той току поглеждаше към Джей Би, да види дали се смее и дали слуша съсредоточено същите реплики — беше си спомнил, че това е първото представление с Уилем, което тримата не са гледали поне веднъж заедно.
— И така, слушай сега — казва Уилем, докато вървях по Пето авеню, по което няма хора, само ярко осветени витрини и тук-там по някой боклук, който се върти на лекия приятен ветрец — найлонови пликове, издути като медузи, и късчета усукана хартия, — казах на Робин, че ще поговоря с теб по един въпрос.
Той чака. Внимава да не допусне с Робин и Уилем същата грешка, както с Филипа и Уилем — покани ли го Уилем да отиде с тях някъде, той проверява дали това първо е съгласувано с Робин (накрая Уилем му каза да престане да пита, Робин знаела колко много държал Уилем на него и нямали нищо против, а и да имала, трябвало да го приеме) и се стреми да се представи пред Робин като независим човек, който едва ли ще тръгне да се преселва при тях, щом остарее. (Не е съвсем сигурен как да го обясни обаче, затова не е наясно дали е успял.) Но Робин му е симпатична — тя преподава класическа литература в Колумбийския университет, преди две години е била привлечена като консултант на филмите, има пиперливо чувство за хумор и с нещо му прилича на Джей Би.