3
В четири часа всеки следобед, след последния му час и преди да го пратят да свърши нещо, той разполагаше със свободно време от един час, а в сряда му даваха два часа. Доскоро той прекарваше тези следобеди да чете или да разглежда парка, но напоследък, откакто брат Лука му разреши, ходи в парника. Ако брат Лука беше там, той му помагаше да полива растенията и запаметяваше имената им — Miltonia sspectabilis, Alocasia amazonica, Asystasia gangetica, — за да ги повтори на брата и да получи похвала.
— Мисля, че Heliconia vellerigera е пораснала — щеше да каже и да помилва мъхестите прицветници, а брат Лука щеше да го погледне и да поклати глава.
— Невероятно — щеше да каже. — Мили Боже, колко си паметлив — а той щеше да му се усмихне, горд, че му е направил впечатление.
Ако брат Лука го нямаше, той прекарваше времето да си играе с разни неща. Братът му беше показал как, ако премести пластмасовите саксии в ъгъла в дъното, отдолу ще се появи малка решетка с дупка под нея с размери колкото да се побере найлоновата торба за боклук с неговите неща. Затова той бе извадил от пръстта под дървото клечките и камъчетата и беше преместил съкровището си в парника, където беше топло и влажно и той можеше да си разглежда нещата, без да му премръзват ръцете. През месеците Лука беше обогатил колекцията му: беше му дал изхвърлено от морето кръгло стъкълце, за което му бе казал, че е с цвета на очите му, метална свирка вътре с топче, което, разтръскаш ли го, звънтеше като камбанка, и малко парцалено човече с виненочервена вълнена дрешка и колан, окичен с мънички мъниста с тюркоазен цвят — братът му обясни, че било направено от индианците от племето навахо и го имал от малък. Преди два месеца той беше отворил плика и бе открил, че Лука е оставил вътре захарна пръчка, и макар да беше февруари, той се зарадва много: отдавна искаше да види каква на вкус е захарната пръчка, затова я натроши на парченца, които смучеше едно по едно, докато те не се превърнат на остра клечица, а после ги схрускваше с кътници.
Братът му беше казал на другия ден да се постарае да дойде веднага след часовете, понеже имал за него изненада. Цял ден не го свърташе на едно място, той беше разсеян и дори не обърна особено внимание, когато двама от братята го удариха — Михаил по лицето, а Петър по гърба. Съсредоточи се чак след като брат Давид го предупреди, че ако не внимава, ще го лишат от свободни часове и ще получи допълнителна работа, и криво-ляво избута деня.
Веднага щом излезе навън и сградата на манастира се скри от поглед, той се затича. Беше пролет, нямаше как той да не се чувства щастлив: обичаше черешовите дръвчета с розови цветове, бухнали като пяна, лалетата с невероятните им лъскави цветове, току-що покълналата трева, крехка и мека под краката му. Случваше се, ако е сам, да вади куклата навахо и една клечка с формата на човече, която беше намерил, да седне на тревата и да си играе с тях. Имаше си гласове за всеки и си нашепваше, защото брат Михаил беше казал, че момчетата не си играели с кукли, пък и вече бил голям да си играе.
Запита се дали брат Лука го е видял как тича. Една сряда брат Лука му каза:
— Днес те видях как тичаш насам. — Той тъкмо отвори уста, за да се извини, когато братът продължи: — Леле, колко си бърз. Бива те в тичането!
Той направо онемя, а братът се засмя и му каза да си затворел устата.
Когато влезе в парника, вътре нямаше никого.
— Ехо! — извика той. — Братко Лука!
— Насам — чу и се обърна към стаичката до парника, където държаха запасите тор и бутилките с йонизирана вода, както и градинарските ножици и клещи, накачени на пръчка, и чувалчетата изкуствен тор, струпани по пода. На него стаята му харесваше, вътре миришеше на гора и на мъх, затова той се насочи на драго сърце към нея и почука.
Влезе и в първия момент не успя да се ориентира. В помещението беше тъмно и тихо, светеше само малко пламъче на пода и брат Лука се беше надвесил над него.
— Ела насам! — каза му братът и той отиде. — По-близо — допълни братът и се засмя. — Няма страшно, Джуд.
Затова той се приближи, а братът вдигна нещо и възкликна: „Изненада!“, при което той видя сладкишче, сладкишче със запалена клечка кибрит, забита в средата.
— Какво е това? — попита той.
— Днес имаш рожден ден, нали? — попита братът. — А това тук е тортата за рождения ти ден. Хайде, пожелай си нещо, духни свещичката.
— За мен ли е? — попита той през пукота на пламъка.