Една вечер, когато се прибра в стаята, брат Лука изглеждаше уморен. Преди няколко дни си беше дошъл много развълнуван: бил намерил идеалното място. Описа поляна, заобиколена от кедри и борове, поточе на хвърлей от него, което гъмжи от риба, прохлада и такава тишина, че се чувало как шишарките падат на пръхкавата пръст. Дори му показа снимка, цялата в тъмнозелени багри и здрач, и обясни къде точно ще бъде къщата, как той можел да помогне да я построят, щели да направят и таванско помещение, където да спи, нещо като убежище само за него.
— Какво има, братко Лука? — попита го той, след като братът мълча толкова дълго, че вече не се издържаше.
— О, Джуд — отвърна братът. — Провалих се. — Разказа му как е опитвал отново и отново да купи земята, но парите не достигали. — Съжалявам, Джуд, много съжалявам — рече братът, а после за негово изумление се разплака.
Никога дотогава той не бе виждал възрастен да плаче.
— Защо да не започнете да преподавате отново, братко Лука? — опита се да го утеши. — Аз ви харесвам. Ако бях ученик, щеше да ми бъде приятно да ми преподавате вие.
А братът се поусмихна, погали го по косата и отвърна, че не ставало така, трябвало да си вади удостоверение от щата и било много дълго и сложно.
Той мисли дълго. И после си спомни.
— Братко Лука — каза. — Мога да помогна… мога да се хвана на работа. Мога да помогна да изкараме пари.
— Не, Джуд — отсече братът. — Не мога да допусна такова нещо.
— Но аз искам — настоя той.
Спомни си как брат Михаил му е казвал колко струва на манастира да го издържа и се почувства виновен и уплашен. Брат Лука беше направил толкова много за него, а той не му се беше отплатил. Не само че искаше да помогне да спечелят пари, но и беше длъжен да го стори.
Накрая успя да убеди брата, който го прегърна.
— Няма друг като теб, знаеш ли? — попита го Лука. — Наистина.
И той се усмихна, както бе допрял лице до пуловера на брата.
На другия ден, както обикновено, имаха уроци, после братът отново излезе, този път, както обясни, за да му намери хубава работа, нещо, което да е по силите му и което да им помогне да спечелят пари, за да купят земята и да построят къщата. Този път Лука се прибра усмихнат, дори развълнуван и щом го видя, той също се развълнува.
— Джуд — подхвана братът, — срещнах един човек, иска да ти даде работа, чака отпред, можеш да започнеш веднага.
Той се усмихна на брата.
— Какво ще правя? — попита.
В манастира го бяха научили да мете, да бърше прах и да мие подовете. Умееше да търка с паркетин подовете така, че дори брат Матей им се възхищаваше. Умееше да лъска сребро, месинг, дърво. Знаеше да чисти фугите между плочките и тоалетните. Знаеше да чисти улуците, а също капаните за мишки, можеше и да ги залага. Знаеше да глади, знаеше да зашива копчета, знаеше да прокарва шевове, съвсем равни и гладки, сякаш ги е правила шевна машина.
Знаеше да готви. Можеше да направи от начало до край само десетина ястия, затова пък знаеше да чисти и да бели картофи, моркови, ряпа. Можеше да нареже на ситно цяла камара кромид лук, без да пророни и сълза. Можеше да обезкостява риба, да скубе и да изкормва пилета. Знаеше да меси тесто, знаеше да прави и хляб. Знаеше как да разбие белтъците така, че от течни те да станат твърди, дори още по-добре, да ги превърне в нещо като въздух, на който си придал форма.
Беше и добър градинар. Знаеше кои растения обичат слънце и кои предпочитат по-усойни места. Знаеше как да определи дали някое цвете не е поливано достатъчно, или обратното, поливано е прекалено често. Знаеше кога едно дърво или храст трябва да се пресади в друга саксия или направо да се пренесе в почвата. Знаеше кои растения трябва да се пазят от студ и как да го прави. Знаеше да ашладисва, знаеше и как да накара ашладисаната клонка да даде плод. Знаеше да смесва тора, знаеше и да добавя в почвата черупки от яйца, за да я направи по-плодородна, знаеше как да смачка листните въшки, без да уврежда листото, на което са се закрепили. Знаеше да прави всички тези неща, макар да се надяваше да го пратят градинар, понеже искаше да работи на открито, и докато тичаше сутрин, усещаше, че идва лято, а докато пътуваха с колата към стадиона, виждаше цели поляни, изпъстрени с диви цветя, и му се приискваше да е сред тях.