Брат Лука приклекна до него.
— Ще правиш, каквото правеше с отец Гавриил и двама-трима от братята — рече му и когато след малко разбра какво му е казал Лука, той отстъпи назад към леглото и се вцепени от страх. — Сега, Джуд, ще бъде различно — обясни Лука още преди той да е успял да каже и дума. — Ще приключи бързо, обещавам ти. Толкова те бива в тези неща. Аз ще чакам в банята, за да съм сигурен, че няма да се обърка нищо, чу ли? — Той го погали по косата. — Ела насам — повика го и го прегърна. — Чудесно момче си — допълни. — Благодарение на теб и на труда ти ще си имаме къща — говореше и говореше брат Лука и накрая той кимна.
Мъжът влезе (след много години лицето му щеше да бъде сред малкото, които той щеше да помни, понякога щеше да вижда на улицата мъже, които щяха да му се струват познати, и щеше да си мисли: откъде ли го познавам? Дали не съм го срещал в съдебната зала? Дали това не беше адвокатът на другата страна по онова дело от миналата година? А после щеше да си спомни: той прилича на онзи, първия от клиентите му), а след като Лука отиде в банята, която се падаше точно зад леглото му, те с мъжа правиха секс и после мъжът си беше тръгнал.
Онази нощ той беше много притихнал, а Лука беше мил и нежен с него. Дори му купи курабийка — джинджифилова — и той се опита да му се усмихне, опита се и да хапне от курабийката, но не можа и когато Лука не гледаше, я уви в парче вестник и я изхвърли. На другия ден сутринта не му се ходеше да тича на стадиона, Лука обаче заяви, че щял да се почувства по-добре, ако поспортува, затова все пак отидоха и той се опита да тича, но го болеше много, затова седна и зачака Лука да каже, че си тръгват.
Сега денят им минаваше различно: сутрин и следобед пак имаха уроци, но някои вечери брат Лука водеше мъже, клиенти. Понякога само един, понякога повече. Мъжете си носеха хавлиени кърпи и чаршафи, с които, преди да започнат, застилаха леглото, а после, преди да си тръгнат, си ги прибираха.
Той правеше всичко възможно нощем да не плаче, но разплачеше ли се, брат Лука идваше при него, галеше го по гърба и го утешаваше.
— Колко още, за да вземем къщата? — питаше той, Лука обаче само клатеше тъжно глава.
— Още известно време няма да мога да ти кажа — отвръщаше. — Но ти, Джуд, се справяш блестящо. Толкова си добър. Няма от какво да се срамуваш.
Но той все пак знаеше, че има нещо срамно. Никой не му го беше казвал, но той го знаеше. Знаеше, че онова, което прави, не е редно.
А после, след няколко месеца — и много мотели, те се местеха на десетина дни из цял Източен Тексас и при всяко местене Лука го водеше в гората, която наистина беше красива, и на полянката, където щяха да си направят къща, — нещата се промениха отново. Една нощ той лежеше в кревата (нощ през седмица, когато нямаше клиенти. „Малко отпуск — ухили се Лука. — Всеки има нужда от почивка, особено пък ако се труди толкова неуморно като теб“), когато Лука попита:
— Обичаш ли ме, Джуд?
Той се поколеба. Преди четири месеца щеше да отговори на мига с „да“ — гордо и без да се замисля. Но сега — обичаше ли брат Лука? Често си задаваше този въпрос. Искаше му се да го обича. Братът никога не му беше причинявал болка, никога не го беше удрял, никога не му се беше карал. Грижеше се за него. Винаги чакаше зад стената, за да е сигурен, че няма да му се случи нищо лошо. Предишната седмица един клиент се бе опитал да го накара да направи нещо, което брат Лука му бе казал, че ако не иска, не е длъжен да прави, и той бе започнал да се дърпа, опита се и да извика, но му сложиха възглавница на лицето и той осъзна, че каквито и звуци да издава, те са заглушени. Замята се, още малко, и да се разридае, когато най-неочаквано възглавницата бе махната от лицето му и тежестта на мъжа — от тялото му, а брат Лука каза на мъжа да се маха от стаята с тон, какъвто той не бе чувал никога дотогава от брата, но който го стресна и възхити.
И въпреки всичко нещо му подсказваше, че не бива да обича брат Лука, че братът му е причинил нещо лошо. Но братът не му бе причинил нищо. В края на краищата той го беше поискал сам, правеше го заради къщата в гората, където щеше да си има своя мансарда. Затова каза на брата, че го обича.