— Полиция — чу той, — отворете. Отворете незабавно.
Брат Лука му беше запушил с длан устата.
— Само да си посмял да гъкнеш — изсъска братът.
— Полиция — изкрещя отново гласът. — Едгар Уилмот, имаме заповед за задържането ви под стража. Отворете незабавно.
Той се обърка: кой ли беше този Едгар Уилмот? Дали някой клиент? Тъкмо да каже на брат Лука, че са сгрешили, когато вдигна очи, видя лицето му и разбра, че са дошли за брат Лука.
Брат Лука се дръпна и му показа с ръка да не става от леглото.
— Не мърдай — прошепна му. — Аз се връщам ей сега.
После брат Лука изтича в банята, той чу как братът щраква ключалката.
— Не — пророни дивашки, след като Лука се отдалечи. — Не ме оставяй, брат Лука, не ме оставяй сам.
Но братът вече беше изчезнал.
После имаше чувството, че всичко се разиграва много бавно и много бързо, по едно и също време. Той не се помръдна, беше като вцепенен, но след това изпука разцепено дърво и стаята се напълни с мъже, хванали високо при главите си електрически фенери, за да не се виждат лицата им. Един от мъжете дойде при него и му каза нещо — той не чу какво заради шума, заради паниката, — издърпа го за бельото и му помогна да се изправи.
— Сега си в безопасност — каза му някой.
Той чу как един от мъжете ругае и крещи от банята:
— Бързо линейка!
Той се отскубна от мъжа, който го държеше, пъхна се под ръката На друг и направи три последни скока към банята, където видя брат Лука с кабела на разклонителя около врата, висеше от куката в средата на тавана в банята с отворена уста, затворени очи и лице, сиво като брадата. Тогава той се разпищя и както пищеше, както повтаряше отново и отново името на брат Лука, го извлачиха оттам.
Почти не помнеше какво се е случило след това. Разпитваха го отново и отново, заведоха го на лекар в една болница и той го прегледа, сетне попита колко пъти са го изнасилили, а той не успя да му отговори: изнасилен ли е бил? Той го е правел по своя воля, такова е било решението му и той го е изпълнил.
— Колко пъти си правил секс? — попита лекарят и той отвърна:
— С брат Лука или с другите?
А лекарят му рече:
— Какви други?
И след като той приключи с обясненията, лекарят се извърна на другата страна, закри с длани лицето си, после пак го погледна и понечи да каже нещо, но от устата му не излезе и звук. Тогава вече той разбра със сигурност, че каквото е правил, не е хубаво, и се почувства толкова засрамен, толкова мръсен, че му идеше да умре.
Заведоха го в дома. Донесоха и вещите му: учебниците, куклата навахо, камъчетата, пръчките, жълъдите и Библията с пъхнати между страниците ѝ цветя, която той бе взел със себе си от манастира, дрехите, на които другите момчета се подиграваха. В дома знаеха какъв е, какво е правил, знаеха, че вече е осквернен, затова той не се изненада, когато някои от възпитателите започнаха да правят с него същото, каквото други правеха от години. Останалите момчета също бяха научили отнякъде какъв е. Наричаха го какъв ли не, точно както клиентите, страняха от него. Доближеше ли се той до някоя групичка момчета, те ставаха и хукваха кой накъдето види.
Не бяха донесли плика с бръснарските ножчета, затова се наложи той да се научи да се справя с подръчни средства: открадна от боклукчийската кофа капачката от алуминиева консерва, и докато беше дежурен по кухня, я стерилизира на пламъка на газта, после, след като я използва, я пъхна под дюшека си. Всяка седмица крадеше нова капачка.
Не минаваше ден да не си помисли за брат Лука. В училището прескочи четири класа, разрешиха му да ходи в часовете по математика, пиано, английска литература, френски и немски в местното училище. Преподавателите го питаха кой го е обучавал и той отговаряше, че баща му.
— Справил се е добре — отсъди преподавателката по английски. — Явно е бил отличен учител.
Той не успя да каже нищо, затова тя се прехвърли на следващия ученик. Нощем, докато беше с възпитателите, си представяше, че точно зад стената стои брат Лука, който само чака да изскочи, ако нещата загрубеят, а това означаваше, че според брат Лука е по силите му да понесе, каквото му се случва.
След като Ана успя да спечели доверието му, той ѝ разказа някои неща за брат Лука. Но нямаше желание да споделя всичко. Не споделяше с никого. Беше постъпил глупаво да тръгне с Лука, знаеше го. Лука го беше излъгал, беше вършил с него ужасни неща. Но на него му се искаше да вярва, че във всичко, въпреки всичко Лука наистина го е обичал, че тази част е била истинска: не извращение, не оправдание, а истина. Нямаше да го преживее, ако Ана кажеше и за брат Лука, както говореше за другите: