— Той, Джуд, е бил чудовище. Твърдят, че те обичат, но го казват само колкото да те манипулират, не го ли разбираш? Педофилите постъпват точно така, именно така примамват децата.
Когато порасна, пак не можеше да реши какво точно мисли за Лука. Да, той беше лош човек. Но по-лош ли беше от другите братя? Наистина ли той е взел погрешното решение? Наистина ли е щяло да бъде по-добре, ако беше останал в манастира? Дали времето, прекарано там, е щяло да му навреди по-малко? Онова, което бе наследил от Лука, личеше във всичко, което правеше, във всичко, което беше: в любовта му към четенето, към музиката, математиката, градинарството, езиците — това му беше все от Лука. Самонараняването, омразата, срамът, страховете му, болестите, неспособността да води нормален полов живот, да бъде нормален човек — това също му беше от Лука. Лука го беше научил как да получава удоволствие от живота и бе унищожил напълно удоволствието.
Той внимаваше да не изрича никога на глас името му, но понякога си мислеше за него и колкото и да остаряваше, колкото и години да бяха отминали, лицето на усмихнатия Лука изникваше в миг като омагьосано. Той си спомняше за Лука, как двамата са се влюбили, как е бил съблазнен и се е държал като малко дете, прекалено наивно, прекалено самотно и отчаяно, за да разпознае обичта. Тичаше към парника, отваряше вратата, горещината и мирисът на цветя го обгръщаха като наметало. Това бе последният път, когато е бил толкова неподправено щастлив, последният път, когато е вкусил такава неусложнена радост.
— А, ето го хубавото ми момче! — възкликваше Лука. — О, Джуд… колко щастлив съм да те видя.
V
Щастливи години
1
Един ден около месец след като навърши трийсет и осем, Уилем осъзна, че е знаменитост. В началото това не го изненада особено отчасти защото открай време се смяташе за нещо като знаменитост — заедно с Джей Би, разбира се. Случваше се да отиде в центъра на града с някого, с Джуд или с друг, някой да дойде да поздрави Джуд и Джуд да го представи:
— Познаваш ли Уилем, Аарон?
А Аарон отвръщаше:
— То оставаше да не го познавам. Уилем Рагнаршон. Всички познават Уилем.
Но не защото е актьор, а защото някогашната съквартирантка на сестрата на Аарон беше ходила с него в Иейл, защото преди две години беше участвал в кастинг за пиеса и драматургът беше приятел на брата на приятеля на Аарон или защото навремето Аарон, и той художник, бе участвал в обща изложба заедно с Джей Би и Хенри Йънг Азиатеца и той се бе запознал с Уилем на купона след това. Вече на зрели години възприемаше Ню Йорк най-често като продължение на колежа, където всички познаваха тях двамата с Джей Би, струваше му се, че цялата основа на Бостън сякаш е вдигната оттам и е вместена между Долен Манхатън и Бруклин. Четиримата общуваха ако не със същите хора, то поне с хора като тях по дух, както в колежа, сред художниците, актьорите и музикантите го познаваха всички просто защото така бе открай време. Този свят не бе кой знае колко голям: всички се познаваха.
От четиримата само Джуд и в някаква степен Малкълм бяха живели в друг свят, в истинския свят, в света на хора, които вършеха нужните житейски неща: пишеха закони, преподаваха, лекуваха, решаваха проблеми, въртяха пари, продаваха и купуваха разни неща (той все си мислеше: по-изненадващото тук е не че той познава Аарон, а че го познава Джуд). Точно преди да навърши трийсет и седем, се бе снимал в скромен филм със заглавието „Дворът с чинара“, където бе изпълнил ролята на адвокат от южняшко градче, престрашил се накрая да разкрие сексуалната си ориентация. Беше приел ролята, за да работи с актьора, който играеше бащата и от когото той се възхищаваше — във филма беше мълчалив и понякога избухлив, не харесваше сина си и се бе озлобил покрай собствените си разочарования. При подготовката за ролята бе помолил Джуд да му обясни с какво точно се занимава по цял ден и докато го слушаше, усети как му става малко тъжно, че Джуд, когото смяташе за талантлив, талантлив по начин, напълно неразбираем за него, прекарва живота си в това да върши неща, толкова смазващо скучни, че бяха интелектуалното съответствие на къщната работа: чистиш, подреждаш, переш колкото да се прехвърлиш на следващата къща и да започнеш всичко отначало. Не го изрече на глас, разбира се, и една събота отиде при Джуд в „Роузън Причард“, където прегледа папките и книжата му и докато Джуд пишеше нещо, се поразходи из кантората.