— Онова момиче си падна много по теб — казваше той на Джуд, докато се прибираха от някой купон.
— Кое момиче? — питаше Джуд.
Обсъждаха го помежду си, защото Джуд бе дал да се разбере ясно, че няма никакво намерение да говори за това с никого от тях: повдигнеше ли някой въпроса, той го изглеждаше и сменяше темата с категоричност, която нямаше как да сбъркаш.
— Нощувал ли е някога на чуждо място? — попита веднъж Джей Би (още когато двамата с Джуд живееха на Лиспенард стрийт).
— Момчета — отвърна той (беше се смутил от разговора), — според мен не е редно да го обсъждаме.
— Уилем! — възкликна Джей Би. — Я не се занасяй! Не издаваш никакви тайни. Само ни кажи: да или не. Правил ли го е някога?
Той въздъхна.
— Не — отговори.
Настъпи мълчание.
— Може би е асексуален — предположи след малко Малкълм.
— Не, Мал, асексуален си ти.
— Я си гледай работата, Джей Би.
— Как мислите, дали е девствен? — попита Джей Би.
— Не — отговори той.
Не беше наясно откъде знае, но беше сигурен.
— Колко жалко — отсече Джей Би и двамата с Малкълм се спогледаха, защото знаеха какво ще последва. — Жалко, че е такъв красавец. На мен трябваше да се падне такъв външен вид. Аз поне щях да го използвам, за да се забавлявам.
След известно време вече го приемаха за част от характера на Джуд и добавиха темата към списъка с неща, които да не обсъждат. Годините си минаваха, а Джуд не се срещаше с никого, те не го виждаха с никого.
— Може би води бурен двоен живот — предположи веднъж Ричард и Уилем сви рамене.
— Може би — отговори той.
Но макар и да не разполагаше с доказателства, знаеше, че няма такова нещо. Пак по същия бездоказателствен начин предполагаше, че Джуд вероятно е гей (но можеше и да не е) и вероятно никога не е имал връзка (въпреки че той искрено се надяваше да греши по този въпрос). И колкото и да твърдеше Джуд обратното, Уилем не бе убеден дори че той не се чувства самотен, че някъде дълбоко в себе си не иска да е с някого. Помнеше сватбата на Лайънъл и Синклер, на която Малкълм беше дошъл със Софи, той — с Робин, и Джей Би — макар че по онова време не си говореха — с Оливър, а Джуд беше сам. Това явно не го притесняваше, но въпреки това Уилем го бе погледнал през масата и му беше домъчняло. Не искаше Джуд да остарява сам, искаше той да е с някого, който ще се грижи за него и ще го обича. Джей Би беше прав: наистина колко жалко.
И така, до какво се свеждаше това привличане? До страх и състрадание, приели по-приятна форма? Дали той не си внушаваше, че е привлечен от Джуд, защото му беше непоносимо да го гледа сам? Не мислеше, че е така. Но и не беше сигурен.
Човекът, с когото навремето щеше да го обсъди, бе Джей Би, но сега не можеше да му говори за такива неща, макар че отново бяха приятели или най-малкото се опитваха. След като се бяха прибрали от Мароко, Джуд бе звъннал на Джей Би и двамата бяха отишли да вечерят заедно, месец по-късно Уилем също вечеря с Джей Би. Колкото и да е странно обаче, на него му бе много по-трудно да прости на Джей Би, отколкото на Джуд, и първата им среща бе пълен провал — Джей Би се държеше показно, уж изобщо не му пука, а той направо не можеше да си намери място, — накрая си бяха тръгнали от ресторанта и бяха започнали да си крещят. Стояха на безлюдната Пел стрийт — прехвърчаше слаб сняг, навън нямаше никого, освен тях — и се обвиняваха взаимно във високомерие и жестокост, в безразсъдство и самовлюбеност, в самодоволство и нарцисизъм, в мъченичество и безхаберие.
— Нима си мислиш, че някой се мрази повече от мен? — беше му креснал Джей Би.
(Четвъртата му изложба, посветена на времето, когато се е дрогирал и което е прекарал с Джаксън, беше озаглавена „Наръчник на нарциса по омраза към самия себе си“ и на вечерята Джей Би няколко пъти я бе споменал като доказателство, че се е самонаказал жестоко, пред всички, и сега вече е нов човек.)
— Да, Джей Би, мисля си — беше му извикал той в отговор. — Мисля, че Джуд се мрази много повече, отколкото ти ще намразиш някога себе си, мисля още, че го знаеше, а направи така той да се намрази още повече.
— Мислиш, че не го знам ли? — изкрещя Джей Би. — Мислиш, че не се мразя заради това?
— Да, не мисля, че се мразиш достатъчно за това — отговори той също на висок тон. — Защо го направи, Джей Би? Защо го причини точно на него?
Тогава за негова изненада Джей Би се свлече разгромен на тротоара.