— Всичко е наред, Джуд — рече му. — Трябваше да се досетя. Просто няма да пия кафе.
— Но ти го обичаш — напомни той.
Уилем се усмихна.
— Приятно ми е, да — потвърди, — но мога и без него. — Той се усмихна отново. — Зъболекарят ми ще се зарадва много.
Пак в онзи пръв месец двамата с Джуд говореха за секса. Водеха тези разговори нощем, в леглото, когато бе по-лесно да кажеш някои неща. Той винаги бе свързвал нощите с раните, които си нанасяше, а сега ставаше дума за друго — за разговорите с Уилем в затъмнена стая, когато не се срамуваше толкова да го докосва и виждаше всяка от чертите на Уилем, макар и да си внушаваше, че Уилем не вижда неговите.
— Искаш ли някой ден да правим секс? — попита го една вечер и още докато го изричаше, чу колко глупаво звучи.
Но Уилем не му се изсмя.
— Да — потвърди. — Бих искал.
Той кимна. Уилем зачака.
— Трябва ми малко време — уточни той накрая.
— Добре — отвърна Уилем. — Ще почакам.
— Но ако отнеме месеци?
— Значи ще отнеме месеци — каза Уилем.
Той се замисли над думите му.
— А ако отнеме по-дълго? — попита тихо.
Уилем се пресегна и го докосна отстрани по лицето.
— Колкото, толкова — отговори.
Известно време мълчаха.
— Какво ще правиш междувременно? — попита той и Уилем се засмя.
— Все пак се владея, Джуд — промълви усмихнат. — Знам, сигурно ще ти прозвучи шокиращо, но мога да карам дълго без секс.
— Нямах предвид нищо — подхвана той, вече се разкайваше, но Уилем го сграбчи за ръката и го целуна звучно по бузата.
— Шегувам се — заяви. — Не се притеснявай, Джуд. Разполагаш с колкото време ти е нужно.
И така, те и досега не са правили секс и понякога той дори успява да си внуши, че вероятно няма и да правят никога. Междувременно обаче е започнал да се наслаждава, дори да копнее за физическа близост с Уилем, за обичта му, толкова лека, естествена и непринудена, че и той става по-непринуден и естествен. Уилем спи от лявата страна на леглото, той — от дясната, и първия път, когато легнаха заедно на едно легло, той се обърна надясно, както правеше винаги, Уилем се притисна до него, пъхна под врата му дясната си ръка, с която после го хвана за рамото, прегърна го с лявата през корема и пъхна крака между неговите. Той се изненада, но щом преодоля първоначалното смущение, установи, че му харесва, че все едно са го повили в пелени.
Една нощ през юни обаче Уилем не го направи и той се разтревожи, че е сгрешил някъде. На следващата сутрин — ранните утрини бяха другото време, когато те разговаряха за неща, прекалено болезнени, прекалено трудни, за да бъдат изречени на дневна светлина — попита Уилем дали му се сърди, а Уилем го погледна учуден и отговори, че не.
— Само се питах — подхвана с пелтечене той, — защото снощи не…
Ала не успя да довърши изречението, беше много смутен. После обаче видя как лицето на Уилем светва — Уилем се сгуши до него и го прегърна.
— Така ли? — попита и той кимна. — Просто снощи беше много горещо — обясни Уилем и той зачака Уилем да му се присмее, но това не стана. — Това е единствената причина, Джуди.
Оттогава Уилем го прегръщаше така всяка нощ — дори през юли, когато и климатикът не успяваше да разсее задуха и двамата се будеха, плувнали в пот. Именно това — осъзна той — искаше още от самото начало да получава в една връзка. Именно това имаше предвид, когато се надяваше някой ден да го докоснат. И Калеб го бе прегръщал за кратко и той едвам се сдържаше да не го помоли да го направи отново, за по-дълго. А ето че сега го получава: целия физически допир, за който той знае, че съществува между двама здрави души, които се обичат и спят заедно, но без секс, от който той толкова се опасява.
Не се престрашава пръв да докосне Уилем, нито да го помоли, ала го чака всеки път, когато Уилем минава покрай него във всекидневната, сграбчва го за ръката и го целува или се приближава отзад в кухнята, докато той стои на печката, и слага ръце точно там, както и в леглото: на гърдите и корема му. Винаги се е възхищавал на Джей Би и Уилем, задето не се притесняват да дават физическо проявление на чувствата си и помежду си, и с всички наоколо, знаеше как те знаят, че няма да го правят с него, и колкото и да им беше признателен за сдържаността, понякога се и натъжаваше: понякога му се приискваше да не го слушат, да се държат с него със същата приятелска безцеремонност, както с всички останали. А те не го правеха никога.