Именно той предложи да не казват на никого, че приятелството им може би прераства в нещо друго, и макар да бе обяснил на Уилем, че това ще им даде простор, свободата да решат насаме как да се държат помежду си, той си беше помислил и че така Уилем ще има време да помисли, ще има възможност да се откаже, без да се страхува от мнението на другите. С това решение, разбира се, няма как да не чува отгласа на последната си връзка, и тя държана в тайна, и се видя принуден да си напомни, че сега е различно, че ще бъде различно, стига той да не го направи същото.
— Разбира се, че не Джуд — отвърна Уилем. — Разбира се, че не.
Уилем прокара пръст по веждата му, от което, кой знае защо, му олекна: това изразяваше обич, без да съдържа и намек за секс.
— Просто ми се струва, че ще се превърна в поредната гадна изненада за теб — рече той накрая и Уилем поклати глава.
— Може би изненада — промълви. — Но не гадна.
И така всяка вечер той се опитва да си махне дрехите. Понякога се получава, друг път не. Понякога той разрешава на Уилем да го докосва по гърба и ръцете, друг път — не. Но не е в състояние да застане гол пред Уилем на дневна светлина, а и на изкуствена, а също да прави нещата, които, както знаеше от филмите и от подслушани разговори, двойките обикновено правят: не е в състояние да се облече пред Уилем, да застане под душа с него, както за свой ужас е бил принуден да прави с брат Лука.
Срамежливостта му обаче не се оказа заразна и той е очарован колко често и колко спокойно Уилем е гол. Сутрин отмята одеялото откъм страната на Уилем и изучава с клинична съсредоточеност потъналото му в сън тяло с мисълта колко е съвършено, а после, странно, болезнено зашеметен, си спомня, че сега го гледа той, че сега то е дадено на него.
Понякога застива, вцепенява се, толкова неправдоподобно изглежда онова, което му се случва. Първата му връзка (може ли изобщо да се нарече връзка?): брат Лука. Втората: Калеб Портър. И третата: Уилем Рагнаршон, най-скъпият му приятел, най-добрият човек, когото познава, човек, който всъщност може да има когото си пожелае, бил той мъж или жена, и въпреки това по някакви странни причини — извратено любопитство? Лудост? Съжаление? Малоумие? — е избрал него. Една нощ сънува, че Уилем и Харолд седят заедно на маса и са се наведи над лист хартия — Харолд смята нещо на калкулатор и без да му казват, той знае, че Харолд плаща на Уилем да бъде с него. В съня се чувства унизен, но и признателен: задето Харолд е толкова щедър, а Уилем му играе по свирката. След като се буди, понечва да каже нещо на Уилем, но логиката се включва отново и той няма как да не си напомни, че Уилем със сигурност не е опрял до това да иска пари, има си колкото щеш, че колкото и озадачаващи и неразбираеми да са причините Уилем да е с него, да избере точно него, едва ли някой го е убеждавал и Уилем сам е взел такова решение.
Вечерта той чете в леглото, докато чака Уилем да се прибере, но пак заспива и се буди от ръката на Уилем, допряна отстрани до лицето му.
— Прибрал си се — казва му с усмивка, а Уилем също му се усмихва.
Лежат будни в тъмното и си говорят за вечерята на Уилем с режисьора, за снимките, които започват в края на януари в Тексас. Филмът „Дуети“ е по роман, който той харесва и в който се разказва за лесбийка, която се крие, и за гей, който също се крие, и двамата учители по музика в провинциална гимназия, и за брака им, продължил четвърт век и обхванал времето от шейсетте до осемдесетте години на двайсети век.
— Няма как, ще опра до помощта ти — заявява Уилем. — Наистина, наистина се налага да пооправя клавирните си умения. И в крайна сметка се оказа и че ще пея. Ще ми вземат учител, но нали мога да репетирам с теб?
— Разбира се — отвръща той. — И е излишно да се притесняваш: имаш красив глас, Уилем.
— Писклив е.
— Хубав е.
Уилем се смее и го стиска за ръката.
— Кажи го на Кит — отвръща. — Вече си е глътнал езика от страх. — Уилем въздиша. — Как мина денят ти? — пита.
— Добре — отговаря той.
Започват да се целуват, но и досега той го прави с отворени очи, за да си напомня, че се целува с Уилем, а не с брат Лука, и криво-ляво се справя, докато не се сеща за първата вечер, когато е довел в апартамента Калеб, притиснал го до стената, припомня си и всичко, станало след това, и се дръпва от Уилем рязко, с извърнато на другата страна лице.
— Извинявай — мълви. — Извинявай.
Днес вечерта не си е съблякъл дрехите и сега дърпа ръкавите надолу. Уилем чака до него и той се чува как казва в тишината:
— Вчера е починал един познат.
— Ох, Джуд — отвръща Уилем. — Моите съболезнования. Кой?