Уилем се връща с две чаши уиски с лед. Сложил си е риза. Известно време седят на канапето, отпиват от чашите и той усеща как в жилите му плъзва топлина.
— Ще ти разкажа — обръща се към Уилем и Уилем кима, но първо той се навежда и го целува.
Никога досега в живота си не го е правил пръв и се надява така да е предал на Уилем всичко, което не може да изрече дори на тъмно, дори в сивотата на ранната утрин, всичко, от което се срамува, всичко, за което е благодарен. Този път държи очите си затворени и си представя, че скоро и той ще може да отиде, където хората ходят, докато се целуват, докато правят секс: в земите, които не е посещавал никога, на мястото, което иска да види, в света, достъпът до който, както се надява, не му е отрязан завинаги.
Когато Кит беше в града, се срещаха, за да обядват или да вечерят заедно, а също в нюйоркския офис на агенцията, но този път, когато той дойде в началото на декември, Уилем предложи да се видят на Грийн стрийт.
— Ще ти приготвя обяд — каза му.
— Защо? — попита Кит и веднага застана нащрек: макар двамата да бяха близки по свой си начин, те не бяха приятели и никога дотогава Уилем не го беше канил на Грийн стрийт.
— Трябва да поговорим за нещо — каза той и чу как Кит се постара да диша спокойно и бавно.
— Добре — отвърна Кит.
Знаеше, че е по-добре да не пита какво е това нещо и дали не се е случило нещо лошо, просто прие.
Във вселената на Кит „Трябва да поговорим за нещо“ не вещаеше нищо добро.
Той го знаеше, разбира се, и макар и да можеше да успокои Кит, бесовската му жилка реши да не го прави.
— Добре тогава! — възкликна той бодро. — До другата седмица!
След като затвори, си помисли, че от друга страна нежеланието му да успокои Кит може би не е само вдетиняване: според него онова, което имаше да казва на Кит — че те с Джуд сега са заедно, — не беше лоша новина, но той не бе сигурен, че Кит ще го възприеме по същия начин.
Бяха решили да съобщят за връзката си само на няколко души. Първо казаха на Харолд и Джулия, най-благодатното и радостно откровение, макар че кой знае защо Джуд се притесняваше много. Направиха го само преди около половин месец, на Деня на благодарността, двамата бяха много щастливи, много развълнувани, и двамата го прегърнаха, а Харолд си поплака малко, докато Джуд седеше на канапето и се подсмихваше, загледан в тримата.
После казаха на Ричард, който не бе чак толкова изненадан, колкото бяха очаквали.
— Страхотна идея — възкликна, сякаш му бяха оповестили, че смятат заедно да направят вложение в недвижим имот. Прегърна и двамата. — Браво на вас — рече. — Браво, Уилем.
Той знаеше какво се опитва да му каже Ричард: същото, което той се бе опитал да каже на Ричард, когато преди години бе споделил, че Джуд има нужда от жилище, където да се чувства в безопасност — тогава всъщност бе помолил Ричард да наглежда Джуд.
После казаха на Малкълм и на Джей Би поотделно. Първо на Малкълм, от когото очакваха или да бъде потресен, или да се зарадва — оказа се второто.
— Много се радвам за вас, момчета — възкликна, грейнал. — Страхотно. Харесва ми да сте заедно.