Попита ги как и кога е станало, попита заядливо и какво толкова са открили един за друг, което не са знаели дотогава. (Двамата се бяха погледнали — де да можеше Малкълм да узнае! — и не казаха нищо, а Малкълм се усмихна, сякаш това доказваше наличието на несметни съкровища от мрачни тайни, които някой ден ще открие.) После той въздъхна.
— Но ми е тъжно за едно — рече, а те попитаха за какво. — За апартамента ти, Уилем — обясни Малкълм. — Толкова е красив. Сигурно му е самотно да стои такъв празен.
Те се сдържаха някак и не се засмяха, а той обясни на Малкълм, че всъщност го е дал под наем на един свой приятел, актьор от Испания, дошъл за снимки в Манхатън и решил да поостане някоя и друга година.
С Джей Би се оказа по-сложно, но те си го знаеха предварително: знаеха, че ще се почувства предаден и пренебрегнат, че ще ревнува и всички тези чувства ще се засилят от това, че наскоро, след близо четири години заедно, той се е разделил с Оливър. Заведоха го на вечеря, където имаше по-малка вероятност (макар и, както изтъкна Джуд, никакви гаранции) Джей Би да направи сцена, и Джуд — с когото Джей Би още внимаваше и на когото едва ли щеше да каже нещо неуместно — съобщи новината. Загледаха как Джей Би оставя Филицата и се хваща за главата.
— Лошо ми е — заяви и те изчакаха той да вдигне глава и да каже: — Но наистина се радвам много за вас, момчета. — После въздъхна. Поровичка малко с вилицата из буратата. — В смисъл вкиснах се, че не сте ми казали по-рано, но се радвам. — Донесоха им предястията и Джей Би заби вилицата в костура. — Наистина съм страшно вкиснат. Но. Се. Радвам.
Когато им донесоха десерта, беше ясно, че Джей Би — който гребеше трескаво от суфлето с гуава — е много развълнуван, и двамата се ритнаха под масата — бяха на ръба на истеричния смях, но и се притесняваха да не би Джей Би да избухне направо тук, в ресторанта.
След вечерята постояха навън, Уилем и Джей Би изпушиха по цигара и тримата обсъдиха предстоящата изложба на Джей Би, петата поред, студентите му в Йейлския университет, където той преподаваше от няколко години: крехко примирие, нарушено от едно момиче, което се приближи към него („Мога ли да се снимам с вас?“) — Джей Би издаде звук, нещо средно между стенание и сумтене. По-късно, вече на Грийн стрийт, двамата с Джуд щяха да се посмеят от сърце: на стъписването на Джей Би, на опитите му да бъде мил, които явно му струваха много, на непоклатимия му егоцентризъм.
— Клетият Джей Би — каза Джуд. — Мислех си, че главата му ще се пръсне на парчета. — Той въздъхна. — Но му влизам в положението. Винаги е бил влюбен в теб, Уилем.
— Но не по този начин — рече той.
Джуд го погледна.
— Я да видим сега кой не се вижда отстрани? — попита той, защото Уилем все това му повтаряше: че Джуд възприема себе си, вижда се в някаква особена светлина, заблуждава се.
Той също въздъхна.
— Не е зле да му се обадя — каза.
— Днес вечерта не го закачай — спря го Джуд. — Той ще те потърси, когато е готов.
Така и стана. Онази неделя Джей Би беше дошъл на Грийн стрийт, Джуд му беше отворил, а после се бе извинил, че имал работа, и се бе затворил в кабинета, така че Уилем и Джей Би да останат сами. Следващите два часа Уилем беше седял и бе слушал Джей Би, който го бе обсипал с цял водопад объркани обвинения и въпроси и който току повтаряше като припев:
— Но наистина се радвам много за вас.
Джей Би беше ядосан: че Уилем не му е казал по-рано, че дори не се е посъветвал с него, че са споделили първо с Малкълм и Ричард — с Ричард, моля ви се! Джей Би се сърдеше: Уилем е могъл да му каже истината, открай време е харесвал Джуд повече, нали? Толкова ли не е могъл да си го признае? И винаги ли е бил влюбен в него? Нима годините, когато е чукал жени, са били чудовищна лъжа, която Уилем си е измислил, за да отклони вниманието им? Джей Би ревнуваше: разбирал, че Уилем е привлечен към Джуд наистина, и знаел, че е нелогично и може би донякъде егоистично, но нямало да бъде откровен, ако не кажел на Уилем, че дълбоко в себе си е обиден, задето Уилем е избрал Джуд, а не него.
— Джей Би — повтаряше той отново и отново. — Стана от само себе си. Не ти казах, защото ми трябваше време самият аз да го проумея. Колкото до това дали съм бил привлечен от теб, какво да ти кажа? Не съм. Ти също не си привлечен от мен. Правихме го веднъж, не помниш ли? И ти каза, че съм ти убил цялото желание, не помниш ли?
Но Джей Би изобщо не обърна внимание на доводите му.
— Пак не разбирам защо сте казали първо на Малкълм и на Ричард — заяви нацупен и Уилем нямаше како да му отговори. — При всички положения — допълни след кратко мълчание Джей Би — наистина се радвам за вас двамата. Да.