— Той е твоят Анди.
И с годините той бе осъзнал колко вярно е това. Колкото и зловещо да звучеше, Кит и Анди не само се познаваха — бяха съученици и в първи курс в университета бяха живели в едно общежитие, — но и двамата обичаха да се представят като хората, създали в известна степен Уилем и Джуд. Те бяха техни защитници и пазители, но паднеше ли им случай, се опитваха и да предопределят формата и хода на живота им.
— Очаквах да ме подкрепиш малко повече, Кит — заяви той тъжно.
— Защо? Защото съм гей ли? Едно е да си агент гей и съвсем друго — гей актьор със слава като твоята, Уилем — отвърна Кит. Той изсумтя — Е, поне един човек ще се зарадва много. Поел — режисьорът на „Дуети“ — ще бъде на седмото небе от щастие. Страхотна реклама за скромното му филмче. Дано ти харесва да се снимаш в гей филми, Уилем, защото нищо чудно накрая да се снимаш именно в тях до края на живота си.
— Всъщност не мисля, че „Дуети“ е гей филм — възрази той, а после, още преди Кит да е завъртял очи и да се е впуснал да му чете поредното нравоучение: — И какво толкова, ако накрая се снимам в такива филми. — Той повтори на Кит, каквото беше казал и на Джуд: — Никога няма да остана без работа, не се притеснявай.
— Но какво ще стане, ако престанат да те канят за роли в киното? — беше попитал Джуд.
— Тогава ще играя в театъра. Или ще работя в Европа: винаги ми се е искало да работя повече в Швеция. Джуд, обещавам ти, никога, никога няма да остана без работа.
Известно време Джуд мълча. Лежаха в леглото, беше късно.
— Уилем, наистина нямам нищо против — нищичко, — ако решиш да го пазиш в тайна — промълви Джуд.
— Но аз не искам — отговори той.
И наистина не искаше. Нямаше сили за такова нещо, усета да планира, издръжливостта. Познаваше двама актьори — по-възрастни, участващи в много по-комерсиални филми, — които всъщност бяха гейове, а бяха женени за жени, и той виждаше колко повърхностен, колко измислен е животът им. Не искаше такъв живот: не искаше да слиза от снимачната площадка и пак да има усещането, че играе роля. Когато си беше вкъщи, искаше да чувства, че наистина си е вкъщи.
— Опасявам се, че ще се настроиш срещу мен — призна тихо Джуд.
— Никога няма да се настроя срещу теб — обеща му той.)
Сега слуша още един час мрачните прокоби на Кит, а после, когато накрая се изясни, че Уилем няма да промени мнението си, Кит явно промени своето.
— Всичко ще бъде наред, Уилем — отсече Кит решително, като че ли не той, а Уилем се е притеснявал през цялото време, — ако е по силите на някого, то това си ти. Ще поработим. Всичко ще бъде наред. — Кит понаклони глава и го загледа. — Ще се ожените ли?
— Господи, Кит — възкликна той, — само се чудиш как да ни разделиш.
— Няма такова нещо, Уилем. Не се опитвам. Просто ми се иска да си държиш устата затворена, нищо повече. — Той въздъхна още веднъж, но този път примирено. — Дано Джуд оценява жертвата, която правиш заради него.
— Не е никаква жертва — възропта той, а Кит се взря в него.
— Сега не е — възрази, — но може и да бъде.
Онази вечер Джуд се прибра рано.
— Как мина? — попита той Уилем, без да сваля очи от него.
— Добре — отсече твърдо Уилем. — Мина добре.
— Уилем… — подхвана Джуд, но той го прекъсна.
— Джуд — каза, — няма връщане назад. Всичко ще бъде наред, кълна ти се.
От офиса на Кит успяха в продължение на половин месец да не разгласяват историята и когато се появи първата вестникарска статия, двамата с Джуд бяха в самолета — отиваха в Хонконг, за да се видят с Чарли Ма, съквартиранта на Джуд от Херефорд стрийт, а оттам във Виетнам, Камбоджа и Лаос. По време на отпуска се опитваше да не проверява есемесите, но на Кит му се бяха обадили от списание „Ню Йорк“ и той знаеше, че ще се появи материал. Беше в Ханой, когато статията беше публикувана: Кит му я изпрати без коментар и той я прехвърли набързо, докато Джуд беше в банята. „Рагнаршон е на почивка и не го открихме за коментар, но представителят му потвърди, че има връзка с Джуд Сейнт Франсис, много уважаван утвърден юрист в престижната кантора «Роузън Причард и Клайн» и близък негов приятел от едно време, когато като първокурсници са живели в едно студентско общежитие — прочете той и нататък, съвсем като в некролог: — Дотук Рагнаршон е най-известният актьор, по своя воля признал, че има гей връзка“, после се изброяваха филмите му и бяха поместени изказвания на различни агенти и рекламаджии, които го поздравяваха за смелостта и почти едновременно с това предсказваха почти сигурния залез в кариерата му, както и думите на актьори и режисьори, негови познати, които вещаеха, че откровението му няма да промени нищо, в заключение имаше и цитат от неназован шеф на киностудия, който заявяваше, че бездруго той никога не е блестял в главни роли в любовни филми, така че това надали ще му се отрази. В края на материала имаше лик към снимка, на която двамата с Джуд бяха на откриването на изложбата на Ричард в „Уитни“ през септември.