— Оставих на онзи човек съобщение за дървото, казах му, че тази седмица ще му се обадиш, ще го направиш, нали? — пита Уилем.
В спалнята са, приключват с опаковането на багажа му.
— Да — потвърждава той. — Записал съм си да му звънна утре.
— Казах на Мал, че другата седмица ще отидеш с него на строежа.
— Знам — отвръща той. — Включил съм го в програмата си.
Докато говори, Уилем пуска в сака купчинки дрехи, но сега спира и го поглежда.
— Гадно ми е — признава. — Зарязвам те тук с толкова много неща за вършене.
— Не се притеснявай — уверява го той. — Не ме затруднява, кълна се.
За повечето делнични задачи в живота им отговарят асистентът на Уилем, секретарките му, но виж, с къщата в провинцията те предпочитат да се занимават сами. Изобщо не са обсъждали как се е получило, той обаче чувства, че и за двамата е важно да наблюдават отблизо, да участват в създаването на общата им къща, първото място, което ще изградят заедно след Лиспенард стрийт.
Уилем въздиша.
— Но ти си толкова зает — казва.
— Няма страшно — отговаря той. — Наистина, Уилем. Ще се справя. Уилем обаче пак си изглежда притеснен.
Вечерта лежат будни. Откакто познава Уилем, винаги изпитва едно и също в деня, преди той да замине, дори когато още му говори, вече усеща колко ще му липсва. Колкото и да е странно, сега, когато наистина са заедно физически, това чувство се е изострило: сега той е свикнал с присъствието на Уилем дотолкова, че усеща отсъствието му по-остро, то го изважда от релси.
— Знаеш за какво още трябва да поговорим — допълва Уилем и когато той продължава да мълчи, Уилем избутва ръкава му и го хваща полека за китката. — Обещай ми — настоява.
— Заклевам се — казва той. — Наистина.
Уилем пуска ръката му и ляга до него по гръб, после двамата пак мълчат.
— Уморени сме — прозява се Уилем и наистина е така: за по-малко от две години Уилем се е прехвърлил при гейовете, Лушън се е пенсионирал и той е поел отдела му в кантората, сега строят къща в провинцията на север, на час и двайсет минути от града.
Когато в почивните дни са заедно — и Уилем си е у дома, той също се старае да си е вкъщи, дори в делнични дни ходи в кантората по-рано, за да не му се налага да стои до късно в събота, — понякога прекарват ранните вечери в това да лежат един до друг, без да говорят, на канапето във всекидневната, докато светлината наоколо напуска помещението. Понякога и излизат, но много по-рядко отпреди.
— Преходът към лесбоселенията стана много по-бързо, отколкото очаквах — подметна веднъж Джей Би, когато го бяха поканили заедно с новия му приятел Фредрик на вечеря, на която дойдоха и Малкълм със Софи, Ричард с Индия и Анди и Джейн.
— Стига си се заяждал, Джей Би — отвърна меко Ричард, а всички останали се засмяха, но според него Уилем не се засегна, както не се бе засегнал и самият той.
В края на краищата какво друго го вълнуваше, освен Уилем?
Известно време чака дали Уилем няма да каже още нещо. Пита се дали ще му се наложи да прави секс, и досега не може да определи дали Уилем иска — кога прегръдката ще се превърне в нещо по-натрапчиво и нежелано, — но винаги е готов. Колкото и да му е неприятно да го признае, колкото и да му е неприятно да си го мисли — не би го признал никога на глас, — но едно от малкото неща, които очаква с нетърпение, преди Уилем да замине, са седмиците или месеците, когато няма да има секс и той най-после ще може да си поеме въздух.
Правят секс от година и половина (знае, че трябва да спре да брои, сякаш сексуалният живот е затворническа присъда и той изгаря от нетърпение да я излежи), Уилем го беше чакал близо десет месеца. През тези месеци той усещаше болезнено, че някъде има часовник, който отброява минутите, и макар и той да не знаеше колко време му остава, беше сигурен, че колкото и търпелив да е Уилем, и неговото търпение все някога ще се изчерпа. Преди няколко месеца бе чул случайно как Уилем лъже Джей Би, че сексуалният им живот е страхотен, и се бе зарекъл още същата вечер да каже на Уилем, че е готов. Но беше много уплашен и си позволи да изпусне мига. Някъде месец — месец и нещо след това, докато бяха на почивка в Югоизточна Азия, пак си обеща да опита и пак не направи нищо.